Милицията и всеки жител на острова, годен да носи оръжие, се противопоставяха на десанта с отчаяната решителност на хора, които знаят, че при поражение не могат да очакват никаква пощада. Жестокостта на испанските моряци бе станала пословична и дори Морган и Лолоне не бяха извършвали такива ужасяващи подвизи като тези, на които бяха способни джентълмените от Кастилия.
Командирът на испанците си разбираше от работата, нещо, което не можеше да се каже за барбадоската милиция, без да се изопачи истината. След като спечели предимство чрез ненадейния удар по крепостта и я извади от строя, той скоро им показа кой е господар на положението. Обърна оръдията си към площада зад пристана, където неспособният Бишоп бе събрал хората си, превърна милицията в кървава каша и прикри десантните си отряди, приближаващи се към брега със собствени лодки и с някои от тези, които бяха тръгнали към кораба, преди да се разбере неговата националност.
Под безмилостните лъчи на слънцето битката продължи целия следобед; трясъкът на мускетите проникваше все по-дълбоко в града и показваше, че защитниците биват изтласквани все по-навътре. Към залез слънце двеста и петдесетте испанци завладяха Бриджтаун и островитяните бяха разоръжени. В резиденцията на губернатора самият губернатор Стид — забравил подаграта в паническия си страх, — подкрепян от полковник Бишоп и няколко офицери с по-низши чинове, бе осведомен от дон Диего с учтивост, която сама по себе си представляваше подигравка, за сумата, необходима за техния откуп.
За сто хиляди песети и петдесет глави добитък дон Диего би се въздържал да превърне града в прах и пепел. А докато учтивия командир с изискани маниери уреждаше тези подробности със страдащия от високо кръвно налягане британски губернатор, испанците рушаха, грабеха, ядяха, пиеха, буйствуваха по своя ужасен, обичаен начин.
На здрач мистър Блъд прояви голяма дързост и се спусна към града. Какво видя там, е записано от Джереми Пит — на когото го разправи по-късно — в неговия огромен дневник. От този дневник е заимствувана голяма част от моя разказ. Нямам намерение да повтарям подробностите. Отвратително е и трудно може да се повярва, че хора, колкото и ниско да са паднали, могат да достигнат до такава животинска жестокост и насилие.
Гледката, която се откри пред очите на Блъд, го накара да пребледнее и да напусне по-скоро този ад, но в една тясна уличка върху него налетя девойка с ужас в очите и развързана, вееща се коса-След нея със смях и ругатни тичаше испанец в тежки ботуши. Настигаше я, когато мистър Блъд се изпречи на пътя му. Малко преди това докторът се бе въоръжил за всеки случай с една сабя, взета от трупа на някакъв мъж. Испанецът се спря изненадан и разгневен и долови в полумрака блясъка на сабята, която мистър Блъд бе извадил от ножницата.
— А, куче английско! — изрева той и се хвърли напред, за да срещне смъртта си.
— Надявам се, че си готов да се представиш на създателя — каза мистър Блъд и го прободе. Извърши го твърде сръчно, с комбинираната ловкост на добър фехтовчик и на хирург. Испанецът се стовари в безформена купчина на земята, без да издаде нито звук.
Мистър Блъд извърна към себе си девойката, която се беше облегнала задъхана и хълцаща на стената, и я хвана за ръка.
— Да вървим! — каза той.
Но тя се отпусна с цялата си тежест назад.
— Кой сте вие?
— Ще почакате ли, докато ви покажа документите си? — озъби се Блъд.
Зад ъгъла, откъдето бе изтичала девойката, преследвана от испанския грубиян, се дочуха приближаващи се стъпки.
— Да вървим! — подкани я отново той.
Този път, успокоена по всяка вероятност от неговото чисто английско произношение, тя тръгна, без да задава повече въпроси.
Втурнаха се по една улица, след това по друга и за тяхно щастие, докато излязоха в окрайнините на Бриджтаун, не срещнаха никого. Успяха да оставят безпрепятствено града зад себе си и мистър Блъд, въпреки че беше отпаднал и пребледнял, повлече девойката почти тичешком по стръмнината към дома на полковник Бишоп. Каза й кой е и какъв е и докато стигнаха до голямата бяла къща, не проговориха повече. Къщата беше потънала в тъмнина и това го успокои донякъде. Ако испанците бяха стигнали дотука, щеше да бъде осветена. Почука, но трябваше да повтори още няколко пъти, преди да му отговорят. Някой се обади от един прозорец над него.
— Кой е там? — Гласът трепереше леко, но без съмнение принадлежеше на мис Бишоп.
Мистър Блъд едва не припадна от облекчение. Беше си въобразил невъобразимото. Беше си я представил сред ада, от който току-що се бе измъкнал. Помислил си беше, че може да е последвала чичо си в Бриджтаун или е извършила някаква друга непредпазливост, и бе потънал в студена пот при мисълта какво би могло да й се случи.