Решителният Огл провеждаше чудесно упражнение и напълно оправда твърдението, че разбира от оръдия. Замаяните испанци улесниха задачата му, като събраха лодките накуп.
След четвъртия изстрел сред тях не съществуваха никакви разногласия. Сякаш сговорили се, те извърнаха лодките към брега, а някои направиха само опит за това, защото, преди да извършат маневрата, още две лодки бяха потопени.
Трите останали лодки се отправиха стремително към пристана, без да се погрижат за нещастните си другари, които се бореха с водата.
Ако на испанците не им беше понятно какво става, то нещастните островитяни на брега съвсем нищо не разбираха; в помощ на размислите им испанското знаме бе спуснато от главната мачта на „Синко лягас“ и на негово място бе вдигнат английски флаг. Но дори тогава някои продължаваха да се учудват и със страх наблюдаваха завръщането на неприятелите, които можеха да излеят върху тях гнева си, предизвикан от тези страшни събития.
Огл продължаваше да дава доказателства, че не от вчера е запознат с оръдейното изкуство. Продължаваше да стреля подир бягащите испанци. Последната им лодка се пръсна на трески точно когато допря пристана и останките й бяха засипани от хоросан и камъни.
Такъв беше краят на пиратския екипаж, чиито членове преди десет минути само се смееха и изчисляваха по колко песети ще се паднат на всеки от тях за участието му в отвратителното злодеяние. Скоро след това около шестдесет оцелели испанци успяха да се доберат до брега. Не мога да ви кажа дали са имали причини да се поздравят с този си успех, защото липсват всякакви сведения за съдбата им. Но самата тази липса на сведения е твърде красноречива. Знае се само, че на брега са били завързани и предвид на престъпленията им, не се съмнявам, че са имали достатъчно основания да съжаляват за спасението си.
Но загадката около помощта, дошла в последния момент, за да отмъсти на испанците и да запази разбойнически взетия откуп от сто хиляди песети, все още оставаше неразрешена. След доказателствата, които бе дал корабът, не оставаше съмнение, че „Синко лягас“ се намира в ръцете на приятели. Но кои бяха хората на борда му и откъде бяха дошли? Това се питаха жителите на Бриджтаун. Единственото възможно предположение се доближаваше до истината. Сигурно някаква група от решителни островитяни се беше качила през нощта на борда и превзела кораба. Трябваше само да се разбере кои са тайнствените спасители и да им се отдадат полагаемите се почести.
С тази именно задача — понеже състоянието на губернатора Стид не му позволи да отиде лично — тръгна полковник Бишоп като заместник на губернатора, придружен от двама офицери.
Когато стъпи от стълбата върху палубата на кораба, полковникът видя до главния люк четирите сандъка, съдържанието на един от които бе взето почти само от него. Това беше радваща гледка и при вида им очите му блеснаха щастливо.
От двете страни на сандъците, напречно на палубата, се бяха построили в две редици двадесетина души с испански ризници, лъскави шлемове на главите, закриващи лицата им, и мускети при нозе.
Не можеше да се очаква, че полковник Бишоп ще познае от пръв поглед в тези изправени, спретнати войнишки фигури окъсаните, мръсни плашила, които до вчера работеха непосилно в неговата плантация. Още по-малко можеше да се очаква, че ще познае веднага благородния джентълмен, който пристъпи напред, за да го приветствува. Той беше строен, грациозен мъж, облечен по испанска мода в черно със сребърни обшивки; от бродирания със злато поясок висеше сабя със златна дръжка, а над грижливо накъдрените гарвановочерни коси се вееше перото на широкопола шапка.
— Бъдете добре дошъл на борда на „Синко лягас“, драги полковник — обърна се към плантатора познат глас. — Използувахме, доколкото можахме, гардероба на испанците в чест на вашето посещение, въпреки че не смеехме да се надяваме, че точно вие ще дойдете. Сега се намирате между приятели — ваши стари приятели.
Полковникът остана изумен. Питър Блъд, облечен във великолепни дрехи, които задоволяваха неговия природен вкус, с гладко избръснато лице и грижливо вчесани коси изглеждаше значително по-млад. Всъщност сега изглеждаше точно на тридесет и три години — действителната му възраст.
— Питър Блъд! — възкликна учудено полковникът. След това побърза да изрази задоволството си: — В такъв случай ти…