— Да, аз — аз и тези мои и ваши добри приятели. — Мистър Блъд отметна назад тънката дантела от китката си и махна с ръка към редиците строени мъже, които стояха мирно.
Полковникът се вгледа по-внимателно.
— Дявол да ме вземе! — извика той с глупаво ликуване. — И с тези хора превзе испанския кораб и обърна дебелия край по кучетата! Изумително! Това е героизъм!
— Героизъм ли? Не, това е епично! Започвате да долавяте размерите на моя гений.
Полковник Бишоп седна върху капака на люка, сне широкополата си шапка и попи потта от челото си.
— Изумен съм от тебе! — задъха се той. — Бог ми е свидетел, че съм изумен! Като си помисля само, че си взел обратно парите и си завладял този прекрасен кораб и всичко, което е в него! Това ще бъде известно утешение за понесените от нас загуби. Бог ми е свидетел, добра награда заслужаваш.
— Аз съм напълно на вашето мнение.
— По дяволите! Всичките заслужавате добра награда и ще видите, че не съм неблагодарен.
— Точно така трябва да бъде — каза мистър Блъд. — Въпросът е каква награда заслужаваме и колко благодарен ще се покажете към нас.
Полковник Бишоп се вгледа в него. По лицето му мина сянка на изненада.
— Ясно — негово превъзходителство ще пише в Англия за вашия подвиг и може би част от присъдата ви ще бъде опростена.
— Великодушието на крал Джеймз е добре известно — насмешливо забеляза Натаниел Хагторп, който стоеше наблизо, а сред редиците на бунтовниците някой се изсмя.
Полковник Бишоп се изправи. За пръв път се почувствува неловко. Едва сега му стана ясно, че хората на кораба не бяха толкова приятелски настроени, колкото изглеждаха на пръв поглед.
— Има и един друг въпрос — поде отново Блъд. — Въпросът с боя, на който трябваше да бъда подложен. В подобни случаи поне знам, че държите на думата си, драги полковник, а вие бяхте казали, че ще ми смъкнете кожата от гърба.
Плантаторът махна с ръка. Сякаш едва не се е обидил от напомнянето на този случай.
— Стига! Стига! Нима предполагаш, че след великолепния ти подвиг ще седна да мисля за това?
— Радвам се, че сте в такова настроение. Но си мисля, че идването на испанците вчера, а не днес, беше твърде голямо щастие за мен, защото в противен случай сега щях да бъда в същото положение, в каквото се намира Джереми Пит. А тогава къде щеше да бъде геният, който обърна съдбата против испанците?
— Защо да говорим за това сега?
— Трябва, драги полковник. В течение на живота си вие сте причинили много страдания и сте извършили много жестокости: затова искам да ви дам добър урок, урок, който ще запомните в полза на другите след нас. В кормчийската рубка лежи Джереми Пит, а гърбът му е украсен с всички цветове на дъгата; бедният момък няма да оздравее цял месец. Ако не бяха дошли испанците, може би щеше да е мъртъв, а и аз заедно с него.
Хагторп пристъпи напред. Той беше висок, здрав човек, с привлекателни, правилни черти на лицето, по което се познаваше неговият добър произход.
— Защо си губите времето с тази свиня? — зачуди се бившият офицер от кралския флот. — Хвърлете го през борда и да се свърши цялата работа.
Полковникът изцъкли очи.
— Какво искаш да кажеш, дявол да го вземе? — изрева той.
— Вие сте щастлив човек, полковник, въпреки че сам не знаете източника на вашето щастие — му каза Блъд.
Намеси се и друг — загорелият едноок Волверстон, който беше настроен по-безмилостно от своя другар.
— Обесете го на мачтата! — извика той сърдито с дълбок, груб глас и няколко от робите охотно откликнаха на това предложение.
Полковник Бишоп се разтрепера. Мистър Блъд се извърна. Беше съвършено спокоен.
— Бъди така добър, Волверстон, да запомниш, че аз уреждам нещата, както намеря за добре — каза той. — Такова е нашето споразумение. Ще те помоля да го запомниш. — Погледът му мина по редиците, като даде да се разбере, че се обръща към всички. — Желая полковник Бишоп да запази живота си. Една от причините за това е, че ми трябва като заложник. Ако настоявате да го обесите, ще трябва да обесите и мене заедно с него или ще се наложи аз да сляза на брега.
Блъд замълча. Никой не му отговори. Всички стояха пред него с виновен, но непокорен вид; само Хагторп повдигна рамене и се засмя.
— Трябва да разберете, че на кораба има само един капитан — продължи Блъд и се обърна отново към смутения полковник. — Въпреки че ви обещах живота, както чухте, ще трябва да ви задържа на борда като заложник за доброто поведение на губернатора Стид и на останалите в крепостта, докато излезем в открито море.
— Докато излезете в… — Ужасът не позволи на полковник Бишоп да доизрече тези невероятни думи.