Глава X
ДОН ДИЕГО
Дон Диего де Еспиноса и Валдес се събуди с болки в главата и огледа с мътен поглед кабината, залята от слънчева светлина, която нахлуваше през четвъртитите прозорци откъм кърмата. Силните болки в главата го принудиха да изпъшка и да затвори очи. Той остана да лежи и се опита да определи положението си в пространството и времето. Но болките и хаосът от мисли не му позволяваха да разсъждава свързано.
Някакво неопределено чувство на тревога го накара да отвори очи и още веднъж да се огледа наоколо.
Нямаше съмнение, че лежи в голямата каюта на собствения си кораб „Синко лягас“, така че неясната му тревога сигурно нямаше никакво основание. Въпреки това откъси от смътни възпоминания го караха да мисли, че нещо не е в ред. Ниското положение на слънцето, чиито лъчи обливаха каютата в златиста светлина през квадратните прозорци откъм кърмата, му подсказа най-напред, че е ранно утро, ако, разбира се, корабът вървеше на запад. След това се сети, че има и друга възможност. Може би плаваха на изток и в такъв случай беше късно следобед. По лекото поклащане на кораба разбра, че са на път. Но как се беше случило така, че плаваха, без той, капитанът на кораба, да знае накъде отиват, дали държаха курс на изток, или на запад?
Мислите му се върнаха към събитията от вчерашния ден, ако беше истина, че тези събития се бяха случили през вчерашния ден. Лесният успех на нападението срещу Барбадос му беше ясен; всяка подробност се открояваше ярко в паметта му до момента, когато бе стъпил отново на борда на собствения си кораб. И тук спомените му внезапно и необяснимо се прекъсваха.
Започна да мъчи мозъка си с предположения, когато за най-голяма негова изненада вратата на каютата се отвори и дон Диего видя да влиза вътре своя най-хубав костюм. Това беше особено елегантен, характерен испански костюм от черна тафта, обшит със сребро; бяха му го направили преди една година в Кадис и той познаваше всичките му подробности толкова добре, че беше невъзможно да бърка.
Костюмът спря, за да затвори вратата, и след това се приближи към кушетката, на която лежеше дон Диего, а в костюма се оказа висок, строен джентълмен, почти толкова висок, колкото самия дон Диего. Непознатият джентълмен видя удивения поглед на испанеца и ускори крачките си.
— Вече сте буден, а? — каза той на испански. Легналият дон Диего вдигна изумен поглед към светлосините очи, които го гледаха от мургавото иронично лице, заобиколено от черни къдри. Но той беше твърде развълнуван, за да отговори.
Пръстите на непознатия докоснаха главата му и той се намръщи и извика от болка.
— Боли, нали? — попита непознатият. Той хвана китката на Дон Диего между пръстите си. Едва тогава заинтригуваният испанец проговори:
— Вие доктор ли сте?
— Между другото. — Мургавият джентълмен продължи да опипва пулса на пациента. — Пулсът е правилен и добър — каза накрая той и пусна китката. — Не са ви причинили голяма вреда.
Дон Диего с труд се надигна и седна на червената плюшена кушетка.
— Кой сте вие, дявол да ви вземе? — попита той. — И какво, по дяволите, правите на моя кораб, и защо сте облекли моите дрехи?
Правите черни вежди на непознатия се повдигнаха и лека усмивка плъзна по устните му.
— Страхувам се, че все още бълнувате. Това не е вашият кораб. Това е моят кораб и тези дрехи са мои.
— Ваш корабът! — каза другият изумено и прибави с още по-голямо изумление: — Ваши дрехите? Но… тогава… — Той се озърна диво наоколо си, вгледа се още веднъж във всеки познат предмет в каютата. — Полудял ли съм? — попита той най-после. — Този кораб е „Синко лягас“.
— Да, „Синко лягас“ е.
— Тогава… — Испанецът не можа да продължи. Погледът му стана по-тревожен. — Да ме пази бог! — извика той измъчено. — Да не ми кажете, че вие сте дон Диего де Еспиноса?
— О, моето име е Блъд — капитан Питър Блъд, Този кораб, както и красивият костюм, са мои, понеже са военна плячка. Точно поради същата причина вие, дон Диего, сте мой пленник.
Обяснението беше съвсем неочаквано, но то успокои дон Диего, защото не беше така тревожно, както нещата, които бе почнал да си въобразява.
— Но… тогава вие не сте испанец?
— Ласкаете моето кастилско произношение. Имам честта да бъда ирландец. Мислехте, че се е случило някакво чудо. Това е вярно, само че чудото бе извършено от мен благодарение на значителните ми способности.
И капитан Блъд обясни загадъчното за дон Диего положение, като разправи накратко събитията. От този разказ лицето на испанеца ту побледняваше, ту се изчервяваше. Той попипа с ръка тила си и откри в потвърждение на разказа един оток, голям колкото гълъбово яйце. Накрая се вгледа уплашено в ироничното лице на капитан Блъд.