— Имате право да питате — каза той и въздъхна. — Надявах се, че няма да се забележи. Не бях достатъчно внимателен и имам вина. Никога не обръщам достатъчно внимание на астрономическите наблюдения. Така постъпвам винаги. Уповавам се прекалено много на навигационните изчисления. И днес, когато най-после извадих квадранта, разбрах, че сме слезли половин градус по на юг и сега Кюрасао остава почти на север. Това причини забавянето ни. Но утре ще бъдем там.
Задоволителното обяснение, дадено с такава готовност и прямота, не остави място за повече съмнения по повод дадената от дон Диего дума. А когато след известно време той се оттегли, капитан Блъд призна на Пит, че е било безсмислено да го подозират. Каквото и да е било миналото му, той бе доказал своите качества, като бе предпочел да умре, но да не приеме нещо несъвместимо с честта му или с честта на неговата родина.
Незапознат с водите на Испанския Мейн и с обичаите на авантюристите, които плаваха по тях, капитан Блъд все още запазваше някакви илюзии. Но следващото утро по груб начин и завинаги го лиши от тях.
Когато се качи на палубата преди изгрев слънце, той видя пред кораба земя, точно както му бе обещал испанецът предишната вечер. Земята се простираше на около десет мили пред тях, изпълваше хоризонта на изток и на запад, а по посока към кораба в морето се вдаваше голям нос. Блъд се вгледа в него и се намръщи. Не знаеше, че Кюрасао има такива големи размери. Това приличаше по-скоро на самия материк.
Той се изправи срещу лекия ветрец, идващ откъм брега, и видя от дясната им страна един голям кораб; пресметна, че е на три-четири мили от тях, а по тонаж е равен или по-голям от техния. Докато го наблюдаваше, корабът промени курса си, извърна се и тръгна срещу вятъра към тях.
На предната палуба се бяха раздвижили двадесетина души от неговия екипаж, взираха се нетърпеливо напред и през дългата палуба на красивия „Синко лягас“ до него достигаха гласовете и смехът им.
— Ето ви обещаната земя, дон Педро — каза зад него някакъв глас на испански.
Нещо в този глас, някаква тържествуваща нотка, събуди у Блъд подозрения и укрепи обзелото го наполовина съмнение. Извърна се бързо към дон Диего, толкова бързо, че видя ироничната усмивка, която не бе успяла да изчезне от лицето на испанеца.
— Като се вземе предвид всичко, вие проявявате странно задоволство при вида на тази земя — каза мистър Блъд.
— Разбира се — потърка ръце испанецът, а Блъд забеляза, че ръцете му треперят. — Изпитвам задоволство при вида на земя както всеки моряк.
— Или всеки предател — кое от двете? — го попита спокойно Блъд.
Испанецът отстъпи назад с променен израз на лицето, потвърждаващ всичките му съмнения. Тогава Блъд посочи с ръка към далечния бряг.
— Дали ще имате нахалството да ми кажете, че това е брегът на Кюрасао?
Той тръгна ненадейно към дон Диего, а испанецът започна стъпка по стъпка да се отдръпва назад.
— Да ви кажа ли коя е тази земя? Да ви кажа ли?
Привидната увереност сякаш замая испанеца, защото той все още не отговаряше нищо. Тогава капитан Блъд стреля напосоки, а може би не съвсем напосоки. Знаеше, че подобна брегова линия не можеше да принадлежи на материка и в такъв случай беше или на Куба, или на Хаити. Знаеше също, че от двата острова Куба лежи по на север и по на запад; размисли набързо, че ако е искал да ги измами, дон Диего е държал курс към по-близкото от двете испански владения.
— Тази земя, подло, клетвопрестъпно испанско куче, е остров Хаити!
Той каза това, като наблюдаваше внимателно мургавото, силно побледняло лице на дон Диего, за да види как ще се отрази върху него истинността или погрешността на предположението му. По това време испанецът се бе отдръпнал в средата на палубата, където долното платно на средната мачта ги закриваше от погледите на англичаните под тях. Устните му се изкривиха в злобна усмивка.
— Ах, куче английско, ти знаеш прекалено много! — каза той задъхано и се хвърли към капитана, за да го хване за гушата.
Двамата се вкопчиха здраво един в друг, олюляха се и паднаха заедно на палубата; капитан Блъд беше ударил краката на испанеца с десния си крак. Дон Диего разчиташе на голямата си сила, но тя се оказа недостатъчна за стоманените мускули на ирландеца, закалени напоследък от трудностите на робския живот. Разчиташе, че ще успее да удуши Блъд и по този начин да спечели половината час, необходим за приближаването на прекрасния кораб — без съмнение испански по националност, защото никакъв друг кораб не би плавал толкова смело в испанските води край остров Хаити. Но дон Диего успя само да се издаде и не спечели нищо. Разбра това, когато се намери притиснат по гръб и Блъд клекна върху гърдите му, докато дойдат хората, привлечени от вика на своя капитан.