— Ето работа за тебе. Огл! — каза Блъд и когато набитият артилерист разбута малката група, той му показа средното оръдие и заповяда: — Накарай ги да изтеглят това оръдие назад.
Това бе направено и Блъд повика хората, които държаха дон Диего.
— Завържете го върху дулото — нареди той. Докато моряците с помощта на още двама души побързаха да изпълнят заповедта, Блъд се обърна към останалите. — Някои от вас да отидат на кърмата и да доведат испанските пленници. А ти, Дайк, се качи на палубата и дай нареждане да вдигнат испанско знаме.
С тяло, огънато върху дулото на оръдието, с крака и ръце, привързани от двете страни на лафета, дон Диего въртеше очи и се вглеждаше с подивял поглед в капитан Блъд. Човек може да не се бои от смъртта, но да изпадне в ужас от този вид смърт, който му се отрежда.
С пяна на устата дон Диего ругаеше и богохулствуваше по адрес на мъчителя си:
— Мръсен варварин! Безчовечен дивак! Проклет еретик! Не можеш ли да се задоволиш да ме убиеш по християнски?
Капитан Блъд го удостои със злобна усмивка и се обърна да посрещне шестнадесетте оковани испанци, които бяха доведени пред него.
Докато се приближаваха, те бяха чули виковете на дон Диего, а отблизо с ужас видяха положението му. От групата се втурна напред един красив младеж с мургава кожа, който се различаваше от другарите си по облекло и маниери.
— Татко! — извика той.
Извивайки се в ръцете, които побързаха да го хванат и задържат, той призоваваше небето и ада да спрат този ужас и накрая се обърна към капитан Блъд с-молба за милост, която беше едновременно и гневна, и жална. Капитан Блъд го наблюдаваше съсредоточено и със задоволство установи, че младежът проявява подходяща за случая синовна обич.
По-късно той призна, че за момент бил изпаднал в опасност от размекване, че разумът му се бил разбунтувал против безмилостната постъпка, която бил намислил. Но за да се справи с това си чувство, той си припомнил какво бяха извършили испанците в Бриджтаун. Видял отново бялото лице на детето Мери Трейл, когато бяга ужасено от смеещия се грубиян, убит след това от него; в паметта му изплували и други, по-ужасни неща, които бе видял през същата страхотна нощ, и това укрепило решението му. Испанците бяха доказали, че не притежават никаква милост, чувства или приличие; натъпкани с религия, в тях нямаше искрица от онова християнско чувство, чийто символ се издигаше над главната мачта на приближаващия се кораб. Преди миг само дон Диего бе обидил всевишния с увереността си, че той полага специални грижи за съдбата на католическа Испания. Дон Диего трябваше да научи, че греши.
Затова Блъд си възвърна дързостта, с която бе предприел тази задача, дързост, необходима за правилното й провеждане, и нареди на Огл да разпали фитил и да махне оловното покривало от запалителното отверстие на оръдието, към което бе привързан дон Диего. Младият Еспиноса наново избухна в ругатни и молби и Блъд се извърна към него.
— Мълчи! — извика той. — Мълчи и слушай! Нямам намерение да пратя баща ти по дяволите, въпреки че го заслужава, и дори нямам намерение изобщо да го лишавам от живот.
След като накара момъка да замлъкне, изненадан от това обещание — което беше достатъчно учудващо при тези обстоятелства, — той продължи и разясни намеренията си на елегантен кастилски език, който за свое щастие и за щастие на дон Диего владееше много добре.
— До това положение ни доведе подлото предателство на баща ти. Той ни изложи съвършено съзнателно на риска да бъдем заловени от испанския кораб и да бъдем убити на борда му. Както баща ти разпозна веднага флагманския кораб на своя брат, така и брат му ще е разпознал вече „Синко лягас“. Дотука всичко е наред. Но скоро „Енкарнасион“ ще се приближи достатъчно, за да види, че не всичко е както трябва. Рано или късно там ще се досетят или ще разберат какво не е наред и тогава ще открият огън по нас или ще ни вземат на абордаж. Ние не сме в състояние да водим бой и баща ти много добре го е знаел, когато ни вкара в клопката. Въпреки това, ако бъдем принудени да се бием, ние ще се бием. Няма да се предадем току-така на жестоките испанци.
Той сложи ръка върху лафета на оръдието, към което беше привързан дон Диего.
— Разбери обаче съвсем недвусмислено, че на първия изстрел от „Енкарнасион“ това оръдие ще изстреля отговора. Надявам се, че се изразявам достатъчно ясно, нали?
Младият Еспиноса — побледнял и разтреперан, се вглеждаше в безмилостните сини очи, чийто поглед не го изпускаше.
— Дали е ясно? — заекна той, нарушавайки общото мълчание. — За бога, как искате да ми е ясно? Как мога да го разбера? Можете ли да избегнете битката? Ако знаете някакъв начин и ако аз или тези хора тука можем по някакъв начин да помогнем, ако това имате предвид, то, за бога, нека да го чуя.