Докато момчето осъзнае случилото се, последва ново мълчание.
— Ако го знаех — рече то с дрезгав глас, — в момента щеше да висиш от мачтата на „Енкарнасион“.
— Знам — отвърна Блъд. — Сега точно размислям върху ползата, която човек може да има от незнанието на другите.
— Ала все още не е късно да увиснеш на нея — беснееше момчето.
Капитан Блъд вдигна рамене и се извърна. Но не само той, а и другите, които чуха заплахата, обърнаха внимание на тези думи и това пролича на съвета, състоял се същата вечер в каютата.
Съветът се събра да реши какво да правят с испанските пленници. Сега вече не можеха да стигнат до Кюрасао, тъй като нямаха достатъчно вода и провизии, а и Пит все още не беше в състояние да поеме навигацията на кораба; затова решиха да отплават на изток от Хаити и след като заобиколят северния бряг на острова, да отидат в Тортуга — рая на пиратите. В това пристанище без закони нямаше да бъдат подложени на опасността да бъдат заловени.
Сега ставаше въпрос дали да отведат испанците със себе си, или да ги пуснат с лодка да се доберат както могат до Хаити, който се намираше на десетина мили. Блъд поддържаше последното предложение.
— Нищо друго не можем да направим — настоя той. — В Тортуга живи ще ги одерат.
— Свините не заслужават нищо по-добро — изръмжа Волверстон.
— Спомни си, Питър — прибави Хагторп, — заплахите на момчето от тази сутрин. Ако избяга и съобщи на чичо си, адмирала, изпълнението на тези заплахи ще стане твърде възможно.
Обстоятелството, че този довод не му повлия, говори много в полза на Питър Блъд. Това е може би нещо дребно, но в тази история има много неща, които говорят против него — а моят разказ е резюме на неговата защита, — и затова не мога да пропусна едно такова обстоятелство в негова полза, което доказва, че цинизмът му произлиза от разума и от сполетелите го нещастия, а не от някакви вродени инстинкти.
— Пет пари не давам за заплахите му — рече той.
— А би трябвало да даваш — забеляза Волверстон. — Най-разумно ще бъде да ги обесим всичките.
— Може да е разумно, но не е човечно — отвърна Блъд. — Много по-човечно е да се сгреши, дори по изключение, от състрадание. Ние ще направим такова изключение. Не съм в състояние да извърша подобно хладнокръвно убийство. Нека сложим призори испанците в една лодка с бъчонка вода и чувал сухари и да ги оставим да вървят по дяволите.
Това беше последната му дума по въпроса и той успя да се наложи поради властта, която сами му бяха дали и която той така здраво бе завзел. Призори дон Естебан и неговите хора бяха оставени в една лодка.
Два дни по-късно „Синко лягас“ влезе в скалистия залив Кайона, създаден сякаш от самата природа като непристъпна крепост за тези, които го бяха завладели.
Глава XIII
ТОРТУГА
Време е да се разкрие обстоятелството, че историята на капитан Блъд е дошла до нас благодарение само на трудолюбието на Джереми Пит — морския капитан от Съмърсетшир. Освен качествата си на мореплавател младежът притежаваше неуморимо перо, което използуваше енергично, вдъхновен от явната си привързаност към капитан Блъд.
Той водеше корабния дневник на фрегатата с четиридесет оръдия, „Арабела“, на която служеше като навигационен офицер, както бихме казали в наше време. Никога нито един дневник, който е попадал пред очите ми, не е бил воден така. Състои се от двадесет и няколко тома с различни големини, но някои от тях липсват изобщо, а други са лишени от твърде много страници и не представляват голям интерес. Томовете от дневника се пазят понастоящем в библиотеката на мистър Джеймз Спек от Комъртън. И ако при прелистването на дневника понякога съм изпитвал досада от тези празноти, то друг път съм изпитвал истинско затруднение от прекаленото многословие на онова, което е останало, и при избора на най-важното от това объркано цяло.
Подозирам, че Ескемелинг — не мога да кажа как и къде — се е добрал до тези документи и е извадил от тях няколко блестящи подвига, за да ги припише на своя герой капитан Морган. Но това е между другото. Споменавам го главно като предупреждение, защото тези от вас, които са чели Ескемелинг, могат да предположат, че Хенри Морган е главният герой на историята в Маракайбо, докато всъщност тези подвизи са извършени от Питър Блъд. Смятам обаче, че ще прецените мотивите на Блъд и на испанския адмирал в тези събития и ще помислите доколко това събитие представлява неотменима част от историята на Блъд — а за Морган то е само епизод — и ще стигнете до моето убеждение относно истинския плагиатор.