— Какво ти е, любима? — Левасьор се приближи към нея. Тя се отдръпна. Усмивката и блясъкът на очите му накараха сърцето й да затупти по-бързо.
Когато стигнаха до стената на каютата, той я хвана с дългите си ръце и я притисна до себе си.
— Не, не! — задъхано извика тя.
— Да, да — подигра й се той и тази му подигравка беше по-ужасна от всичко друго. Притисна я грубо до себе си и понеже се съпротивляваше, нарочно й причини болка; докато се гърчеше в прегръдките му, той я целуна. Обзет от страст, Левасьор се ядоса и от лицето му изчезнаха последните остатъци на маската на герой.
— Глупачко малка, не чу ли какво каза брат ти — че си в моя власт? Не го забравяй и помни още, че си дошла по собствено желание. Жените не могат да си играят с мене! Така че бъди разумно, мое момиченце, и приеми каквото сама си си пожелала. — Целуна я още веднъж едва ли не с презрение и я отблъсна. — Да няма повече гримаси — каза той. — В противен случай ще съжаляваш.
Някои почука. Левасьор изруга, че го прекъсват, и отиде да отвори. Пред него застана Каюзак. Лицето на бретонеца беше мрачно. Той дойде да докладва, че в корпуса на кораба е открит пробой, през който тече вода. Дупката беше резултат от изстрелите на холандския бриг. Повредата не беше сериозна, при условие че времето се запази добро; но нямаше да е същото, ако ги застигне някоя буря. Прехвърлиха един моряк през борда, за да запуши поне отчасти дупката с платно, и пуснаха да работят помпите.
На хоризонта, право пред тях, се показа нещо подобно на малък облак и Каюзак обясни, че това е най-северният от островите Вирхен.
— Там ще потърсим убежище и ще поправим повредата — каза Левасьор. — Нямам доверие на тази задушна горещина. Може да ни връхлети някоя буря, преди да стигнем до сушата.
— Някоя буря или нещо друго — измърмори мрачно Каюзак. — Виждаш ли? — Той посочи вдясно. Левасьор погледна натам и дъхът му замря. На около пет мили към тях плуваха два кораба, които от това разстояние изглеждаха тежко натоварени.
— Какво ще стане, ако решат да ни последват? — попита Каюзак.
— Ще се бием, нищо, че не сме подготвени — изруга Левасьор.
— Отчаяна храброст — изрази презрението си Каюзак и се изплю върху палубата. — Ето докъде се стига, когато излизаш в открито море с поболял се от любов идиот. Сдържай избухливостта си, капитане, защото хората ти могат да не се покажат толкова въздържани, ако си навлечем неприятности заради историята с холандеца.
През остатъка от деня Левасьор мислеше за всичко друго, но не и за любов. Остана на палубата и погледът му се местеше ту към сушата, ту към двата бавно приближаващи се кораба. Беше безполезно да бяга в открито море, а и пропускащата дупка представляваше допълнителна опасност. Трябваше да се бият. Най-после надвечер, когато бяха на три мили от брега и се готвеше да даде заповед да се подготвят за бой, той едва не припадна от облекчение, като чу някакъв глас от наблюдателното гнездо да съобщава, че по-големият от двата кораба е „Арабела“. Другият кораб беше сигурно плячка.
Но песимизмът на Каюзак не намаля.
— От две злини по-малката — изръмжа той. — А какво ще каже Блъд за историята с холандския бриг?
— Нека си казва каквото ще. — Левасьор се изсмя с огромно облекчение.
— А какво ще правим с децата на губернатора?
— Няма нужда да знае за тях.
— Все ще узнае накрая.
— Вярно, но дотогава, дявол да го вземе, всичко ще бъде уредено. Ще се помиря с губернатора. Казвам ти, че знам как да накарам Д’Ожерон да се примири.
Скоро четирите кораба хвърлиха котва край северния бряг на Вирхен Магра — тесен, малък остров, три мили широк и дванадесет дълъг, лишен от растителност, обитаван само от морски птици и костенурки. В южната му част имаше голям брой солени езера.
Левасьор нареди да спуснат лодка, качи се в нея заедно с Каюзак и двама офицери и отиде да посети капитан Блъд на борда на „Арабела“.
— Нашата кратка раздяла излезе доста доходна — поздрави ги капитан Блъд. — Доста работа ни падна тази сутрин.
И в добро настроение ги поведе към каютата, за да си оправят сметките.
Големият кораб, който придружаваше „Арабела“, се наричаше „Сантяго“ — испански кораб от Порто Рико с двадесет и шест оръдия. На борда му имаше 120 тона какао, четиридесет хиляди песети в пари и около десетина хиляди в скъпоценности. Богата плячка, от която по договор две пети се падаха на Левасьор и хората му. Парите и скъпоценностите бяха разделени веднага. Решиха какаото да продадат в Тортуга.
След това дойде ред на Левасьор и докато французинът разправяше историята си, лицето на капитан Блъд помрачня. Накрая той изрази рязко неодобрението си. Холандците бяха приятелски разположени и беше лудост човек да ги настройва против себе си, особено за такава дреболия като тези кожи и тютюн, за които можеха да вземат най-много двадесет хиляди песети.