Но Левасьор му отговори, както бе отговорил и на Каюзак, че корабът си е кораб, а за техния проект те имаха нужда от кораби. Може би защото този ден беше твърде удачен за капитан Блъд, накрая той махна с ръка на цялата история. Тогава Левасьор предложи „Арабела“ и завзетият кораб да се върнат в Тортуга, да разтоварят какаото и да завербуват допълнително хора, които сега имаха с какво да превозят. В това време Левасьор щеше да извърши необходимите поправки и щеше да тръгне на юг, за да чака своя адмирал при Салкгудос — остров, разположен на 11 градуса и 11 минути северна ширина, удобен изходен пункт за нападението върху Маракайбо.
За голямо облекчение на Левасьор капитан Блъд се съгласи и дори заяви, че е готов да отплава веднага.
След отплаването на „Арабела“ Левасьор въведе корабите си в лагуната и накара хората си да построят на брега временни жилища, в които щяха да живеят заедно с насила задържаните гости, докато бъде поправен „Ла Фудр“.
На залез вятърът се засили, превърна се в буря и накрая в такъв тайфун, че Левасьор беше благодарен, загдето е на брега, а корабите му са в сигурно убежище. Позачуди се как ли се справя капитан Блъд със страхотната буря, но не позволи на тези мисли да го безпокоят за дълго.
Глава XV
ОТКУПЪТ
Утрото на следващия ден беше великолепно; след бурята въздухът беше прозрачен и ведър, изпълнен със солен мирис от езерата в южната част на острова. При подножието на белезникавите дюни, ограждащи плажа на Вирхен Магра, край импровизираната палатка от корабни платна на Левасьор. В това прекрасно утро се разиграваше странна сцена.
Седнал върху празна бъчонка, френският пират беше зает с важен проблем — как да избегне гнева на губернатора на Тортуга.
Наоколо му, като почетна охрана, се въртяха половин дузина офицери: петима от тях бяха груби ловци в мазни кожени куртки и панталони, шестият беше Каюзак. Пред него двама полуголи негри пазеха младия Д’Ожерон, облечен в риза с дантелени маншети и обут с копринени къси панталони и красиви обувки от испанска кожа. Бяха му свалили куртката, а ръцете му бяха вързани на гърба. Красивото лице на младия благородник беше измъчено. Близо до него, също така пазена, но без да са й вързани ръцете, седеше на купчинка пясък сестра му. Тя беше побледняла и напразно се мъчеше да прикрие под маската на високомерие страха, който я бе обзел.
Левасьор се обърна към Д’Ожерон. Говори надълго и нашироко и накрая каза:
— Надявам се, господине — заяви той с подигравателна учтивост, — че съм се изразил достатъчно ясно. За да няма никакво недоразумение, ще повторя накратко. Откупът, определен за вас, е двадесет хиляди песети и ще ви пусна под честна дума да отидете в Тортуга и да ги вземете. Всъщност аз лично ще се погрижа да стигнете дотам. Имате един месец на разположение да отидете и да се върнете. Междувременно сестра ви остава като заложница при мене. Баща ви не трябва да смята тази сума прекомерно висока като цена за свободата на сина и зестра на дъщерята. Наистина, май съм твърде скромен, дявол да го вземе! Знае се, че господин Д’Ожерон е доста богат.
Д’Ожерон младши вдигна глава и храбро погледна капитана право в очите.
— Отказвам — категорично и безвъзвратно! Разбирате ли?
Правете каквото искате и бъдете проклет, мръсен пират без съвест и чест!
— Какви думи! — изсмя се Левасьор. — Каква разгорещеност и каква глупост! Вие не мислите какво мога да направя в такъв случай. Ако помислите, няма да упорствате с отказа си. И във всеки случай не бихте го сторили. За колебаещите се имаме специални подбуждащи средства. И ви предупреждавам: да не намислите да ми дадете честната си дума, а после да ме изиграете. Ще ви намеря и ще ви накажа. В същото време не трябва да забравяте, че честта на сестра ви е заложена при мене. Ако забравите да се върнете със зестрата, няма защо да ме вините, в случай че и аз забравя да се оженя за нея.
Засмените очи на Левасьор, втренчени в лицето на младежа, видяха погледа му да се изпълва с ужас. Д’Ожерон хвърли див поглед на сестра си и забеляза върху лицето й мрачното отчаяние, което беше почти изличило цялата й красота.
Той бе обзет от отвращение и ярост.
— Не, куче! Хиляди пъти не!
— Много е глупаво да упорствувате. — Левасьор говореше спокойно, с подигравателно съжаление. Пръстите му бяха заети да връзват възли по една дълга кожена връв. Той я повдигна и попита: — Познавате ли това нещо? То е броеницата на болките, която е довела до покръстването на не един еретик. С подобно средство може много добре да се помогне на някого да се вразуми, та чак очите му да изскочат.