Левасьор го прекъсна гневно:
— Трябва ли да ви повтарям, че това е моя лична работа? Сам ще отговарям за всичко пред губернатора на Тортуга.
— А двадесетте хиляди песети? И те ли са ваша лична работа?
— И те.
— Ето тук съвсем не съм съгласен с вас. — Капитан Блъд седна на бъчонката, върху която доскоро бе седял Левасьор, и погледна спокойно нагоре. — За да спестим време, ще ви съобщя, че чух предложението, което направихте на дамата и младия благородник, и ще ви припомня още, че сме сключили договор с напълно ясни каузи. Вие сте определили откупа им на двадесет хиляди песети. Тази сума в такъв случай принадлежи на вашия и моя екипаж в съотношение, определено от договора. Едва ли ще пожелаете да оспорите това. Но по-неприятното е, че скрихте част от плячката, взета при последното нападение, а за такива нарушения договорът предвижда доста сурови наказания.
— Хо-хо-хо! — изсмя се неприятно Левасьор и прибави: — Щом не ви харесва моето поведение, можем да разтурим съдружието.
— Точно такова намерение имам. Но ще го разтурим, когато аз пожелая, и то по начин, избран от мене; а това ще стане веднага след като изплатите задълженията си по договора, произтичащи от съвместното ни плаване.
— Какво имате предвид?
— Ще бъда съвсем кратък — каза капитан Блъд. — Няма да се спирам засега на неуместните военни действия против холандците, нито на вземането в плен на французи, нито на предизвикването гнева на губернатора на Тортуга. Приемам положението такова, каквото го заварих. Вие сам определихте откупа за тези двама души на двадесет хиляди песети и доколкото разбирам, дамата е ваш дял от плячката. Но защо трябва да се падне на вас, а не на някой друг, след като по договор, в качеството си на трофей, тя принадлежи на всички ни?
Лицето на Левасьор стана по-мрачно от буреносен облак.
— Въпреки това — прибави капитан Блъд — няма да ви я оспорвам, ако сте готов да я купите.
— Да я купя ли?
— На цената, която сам определихте за нея. Левасьор сдържаше гнева си, за да може по някакъв начин да се разбере с ирландеца.
— Този откуп е за младежа. Губернаторът на Тортуга трябва да плати тази сума за него.
— Не, не. Вие свързахте двамата заедно — по твърде странен начин, трябва да призная. Оценихте ги на двадесет хиляди песети и за тази сума можете да ги получите, щом толкова много ви трябват, но ще заплатите за тях сумата от двадесет хиляди песети, която в крайна сметка пак ще се върне при вас като откуп за единия и зестра за другия. Обаче сумата ще бъде разпределена между нашите екипажи. Направите ли това, нашите хора могат да погледнат снизходително на нарушението на договора, който сме подписали всички.
Левасьор се изсмя диво.
— А така! Дявол да го вземе! Виж ти каква шега!
— Напълно съм съгласен с вас — каза капитан Блъд. За Левасьор шегата се състоеше в това, че капитан Блъд бе дошъл с една дузина хора и се опитваше да го сплаши, а той само с един вик щеше да събере стотина души. Но той пропускаше в сметките си нещо, което неговият противник беше отчел правилно. Капитан Блъд изкусно беше заложил на алчността — висше вдъхновение на авантюристите. Левасьор прочете по лицата им, че бяха възприели напълно внушението на капитан Блъд всички да имат дял от откупа, който техният водач искаше да си присвои.
Накиченият главорез се замисли и докато наум проклинаше своите хора, верни само на собствената си алчност, той навреме съобрази, че трябва да постъпва твърде внимателно.
— Не ме разбрахте добре — каза той, като преглътна гнева си. — Откупът ще се подели, когато го получим. Междувременно момичето остава мое.
— Така е добре! — изръмжа Каюзак. — При това положение всичко е наред.
— Така ли мислите? — попита капитан Блъд. — Но ако господин Д’Ожерон откаже да плати откупа? Какво ще стане тогава? — Той се изсмя и лениво се изправи — Не, не. Щом капитан Левасьор иска междувременно да задържи момичето, нека плати откупа и нека той поеме риска.
— Точно така — извика един от офицерите на Левасьор, а Каюзак добави:
— Това е разумно! Капитан Блъд е прав. Така е по договора.
— Какво е така по договора, глупаци такива? — Левасьор губеше самообладание. — Дявол да го вземе! Откъде мога да имам двадесет хиляди песети? Целият ми дял от сегашната плячка не възлиза дори на половината от тази сума. Ще ви бъда длъжник, докато спечеля останалото. Съгласни ли сте?
Като се вземат предвид всички обстоятелства, другите сигурно щяха да се съгласят, но капитан Блъд имаше по-други намерения.