— А ако умрете, преди да сте изплатили дълга? Нашият занаят е пълен с рискове, капитане.
— Вървете по дяволите! — изрева Левасьор побледнял от ярост. — Нищо ли не може да ви задоволи?
— О, може, как да не може. Двадесет хиляди песети, които да разделим незабавно, ще ме задоволят напълно.
— Нямам ги.
— Тогава оставете да купи пленниците някой, който има толкова пари.
— А щом аз нямам, кой смятате, че има?
— Аз — отвърна капитан Блъд.
— Вие ли? — Левасьор зяпна. — И вие… вие искате момичето?
— А защо не? При това съм по-галантен от вас, понеже съм готов да направя жертва, за да го получа, и по-честен, понеже съм готов да заплатя това, което искам.
Левасьор го гледаше с идиотски поглед. Зад него се притискаха офицерите му и също така глупаво зяпаха капитана на „Арабела“.
Блъд седна отново върху бъчонката и извади от вътрешния джоб на куртката си малка кожена торбичка.
— Радвам се, че мога да разреша такъв труден въпрос, който за момент изглеждаше неразрешим.
Под втренчените погледи на Левасьор и на неговите офицери той развърза торбичката и изсипа в лявата си длан четири-пет перли, всяка голяма колкото яйце на врабче. В торбичката имаше двадесет броя, най-отбраните от перлите, взети при нападението на испанската флотилия.
— Вие се славите като познавач на перли, Каюзак. На колко оценявате тази?
Бретонецът взе с грубите си пръсти предложената му блестяща, излъчваща нежно сияние топчица и я оцени с хитрите си очи.
— Хиляда песети — каза той кратко.
— В Тортуга или Ямайка може да се вземе повече — заяви капитан Блъд, — а в Европа двойно. Но приемам вашата оценка. Както виждате, всички са почти еднакви на големина. Ето ви дванадесет парчета; те представляват дванадесет хиляди песети — три пети от стойността на плячката, каквато част се полага на „Ла Фудр“ по договор. А за осемте хиляди, които се падат на „Арабела“, аз отговарям пред хората си. Волверстон, бъди така добър да отведеш моята собственост на борда на „Арабела“. — Той се изправи отново и посочи към пленниците.
— А, не! — Левасьор даде воля на гнева си. — Само това не, дявол да го вземе! Няма да я отведете… — Той щеше да се нахвърли върху капитан Блъд, който стоеше нащрек встрани, но му попречи един от неговите офицери.
— За бога, капитане! Какво смяташ да правиш? Всичко е уредено честно и почтено и всички са доволни.
— Всички ли са доволни? — изрева Левасьор. — Виж ти! Всички сте доволни, животни такива! Ами аз?
Каюзак, стиснал скъпоценните перли в огромната си ръка, застана от другата му страна.
— Не бъди глупак, капитане. Или искаш да предизвикаш бой между екипажите? Неговите хора са два пъти повече. Какво значение има едно момиче? За бога, остави ги да я отведат! Блъд плати добре за нея и постъпи почтено спрямо нас.
— Значи почтено е постъпил, а? — изрева вбесеният капитан. — Ах, ти… — В целия си гнусен речник той не можа да намери достоен епитет за своя помощник и така го удари, че едва не го свали на земята. Перлите се пръснаха по пясъка.
Каюзак и другарите му се хвърлиха да ги събират. Отмъщението можеше да почака. Те пълзяха на четири крака и не обръщаха внимание на нищо друго. А в същото време се случиха твърде важни неща.
С ръка на шпагата и с побеляло от гняв лице Левасьор се изправи пред капитан Блъд, за да му попречи да си отиде.
— Няма да я отведете, докато съм жив! — извика той.
— Тогава ще я отведа след смъртта ви — рече капитан Блъд и шпагата му блесна на слънцето. — Договорът предвижда всеки, който укрива част от плячката, дори една песета само, независимо от неговия чин да бъде обесен на мачтите. Точно така имах намерение да постъпя и с вас накрая. Но щом предпочитате този начин, негоднико, нямам нищо против, бога ми!
Той възпря с жест хората, които искаха да се намесят, и остриетата се кръстосаха.
Д’Ожерон ги наблюдаваше смутено и не можеше да си представи какво значение ще има за него изходът от схватката. Междувременно двама от хората на Блъд смениха негрите и махнаха кожената връв от главата му. А мадмоазел Д’Ожерон се изправи, сложи ръка на сърцето си и наблюдаваше сцената с мъртвешки бледо лице и ужас в погледа.
Схватката свърши бързо. Грубата сила, на която толкова разчиташе Левасьор, остана безсилна пред изкуството на ирландеца. Той падна с прободени дробове ничком на белия пясък и докато последните искрици от мошеническия му живот отлитаха, капитан Блъд спокойно погледна Каюзак.
— Смятам, че това прекратява нашия договор.
Каюзак се вгледа в гърчещото се тяло на доскорошния си водач с бездушен, циничен поглед. Ако характерът на Левасьор не беше такъв, цялата история можеше да свърши по друг начин. Но тогава капитан Блъд сигурно щеше да възприеме друга тактика при разправата си с него. При това положение Левасьор не събуди у хората си нито обич, нито лоялност. Те представляваха утайката на пиратското съсловие и ги вдъхновяваше единствено собствената им алчност. Капитан Блъд беше заложил изкусно на тази алчност и ги беше накарал да признаят Левасьор за виновен в едничкото непростимо според тях престъпление — присвояването на нещо, което можеше да се превърне в злато и да се раздели между всички.