И когато заплашителната тълпа пирати се приближиха към мястото на така бързо разиграла та се трагикомедия, Каюзак ги успокои с десетина думи.
Те проявяваха все още известно колебание, но Блъд ги подтикна към благоприятно за него разрешение, като добави:
— Ако дойдете на мястото, където сме хвърлили котва, ще получите вашия дял от плячката, взета от „Сантяго“, и ще можете да прибавите с нея каквото пожелаете.
Прекосиха острова заедно с двамата пленници и след подялбата щяха да се разделят късно през деня, но по настояване на хората си, които го бяха избрали за заместник на Левасьор, Каюзак предложи отново на капитан Блъд услугите на французите.
— За да плавате с мен — каза им той, — трябва най-напред да се помирите с холандците, да им върнете кораба и неговия товар.
Условието бе прието и капитан Блъд отиде да намери своите гости — децата на губернатора на Тортуга.
Мадмоазел Д’Ожерон и брат й, освободен от въжетата, седяха в голяма каюта на „Арабела“, където ги бяха отвели.
Бенджамен, черния слуга и готвач на капитан Блъд, сложи на масата храна и вино и им съобщи, че са за тях. Но те не докоснаха нищо. Братът и сестрата бяха все още разтревожени и замаяни и смятаха, че са попаднали от трън на глог. Накрая, измъчена от напрегнатото очакване, мадмоазел Д’Ожерон се хвърли на колене пред брат си и го помоли да й прости за всичките нещастия, които се струпаха върху тях поради глупавото й лекомислие.
Нейния брат обаче не беше склонен да прощава.
— Радвам се, че поне разбираш какво направи. А сега другият пират те купи и ти му принадлежиш. Надявам се, че разбираш и това.
Може би щеше да прибави още нещо, но спря, понеже видя да се отваря вратата. На прага застана капитан Блъд; идваше, след като бе уредил сметките си с хората на Левасьор. Господин Д’Ожерон не си бе дал труд да понижи високия си глас и капитанът бе чул двете последни изречения на французина. Затова не се учуди, че мадмоазел Д’Ожерон подскочи, когато го видя, и се отдръпна уплашено.
Той свали с жест закичената си с перо шапка и се приближи до масата.
— Мадмоазел — каза той на своя развален френски, — моля ви да не се плашите. На борда на този кораб към вас ще се отнасят с нужното уважение. Веднага щом бъдем в състояние да отплаваме, ще се отправим към Тортуга и ще ви заведем в дома на вашия баща. Моля също така да не смятате, че съм ви купил, както се изрази брат ви. Парите, които дадох, бяха само необходими за подкупването на банда негодяи, за да се разбунтуват против главния негодяй, който ги командуваше. С това исках да ви предвардя от всякакви злини. Считайте тази сума като приятелски заем, който ще заплатите, когато ви бъде удобно.
Мадмоазел Д’Ожерон го гледаше, без да вярва на ушите си. Брат й се изправи.
— Господине, сериозно ли говорите?
— Съвършено сериозно. Вярно, че това не е често явление в наши дни. Истината е, че съм пират, но не ми е присъщо да постъпвам като Левасьор. Той е трябвало да остане в Европа и да се занимава с джебчийствоо. И аз имам своего рода чест — да кажем, остатъци от чест от по-добри времена. — После прибави с делови тон: — Ще обядваме след един час и се надявам, че ще окажете чест на моята трапеза с присъствието си. Междувременно Бенджамен ще се погрижи за вашия гардероб.
Блъд се поклони и се извърна да тръгне, но мадмоазел Д’Ожерон го спря с рязко възклицание:
— Господине!
Блъд се спря и се извърна. Тя се приближи към него, като го гледаше със страх и удивление.
— О, вие сте много благороден!
— Аз не бих казал същото за себе си — отвърна той.
— Не, не, вие сте благороден, истински рицар! Имате право да узнаете всичко.
— Мадлен! — опита се да я спре брат й.
Но нищо не беше в състояние да я възпре. Нейното препълнено сърце трябваше да се излее.
— Господине, аз имам голяма вина за всичко, което се случи. Този човек, Левасьор, беше мой…
На свой ред Блъд се вгледа учудено в нея.
— Господи! Възможно ли е? Това животно!