Въпреки това капитан Блъд запазваше хладнокръвие и осмиваше паниката на този, за когото положението не беше наполовина толкова опасно, колкото за самия него. Той се извърна от Каюзак и заговори на тълпата пирати. Те се приближиха, за да го чуят, понеже Блъд не си даде труда да повиши глас.
— Надявам се, че този отговор ще ви даде ясна представа по въпросите, които ви вълнуват — каза той.
— Няма какво да се говори за миналото — извика Каюзак по-скоро намусено, отколкото свирепо. Волверстон се изсмя, а смехът му приличаше на конско цвилене. — Въпросът е какво да правим сега.
— Изобщо не съществува такъв въпрос — рече капитан Блъд.
— Съществува, как да не съществува — настоя Каюзак. — Испанският адмирал дон Мигел е обещал да ни остави да излезем свободно в открито море, ако тръгнем веднага, без да повредим града, пуснем пленниците и върнем всичко, каквото сме взели от Гибралтар.
Капитан Блъд се усмихна леко, защото знаеше точната цена на думата на дон Мигел. Вместо него, без да скрива презрението си към своя сънародник, отговори Ибервил:
— Това доказва, че въпреки предимствата си испанският адмирал се бои от нас.
— Това е само защото не знае колко сме слаби всъщност-извика ожесточено Каюзак. — Трябва да приемем тези условия на всяка цена. Нямаме друг избор, Това е моето мнение.
— Но не и моето — отвърна капитан Блъд. — Затова отказах.
— Отказали сте! — Широкото лице на Каюзак почервеня. Ропотът на хората зад гърба му го окуражи. — Отказали сте? Отказали сте, без да се посъветвате с мене?
— Вашето несъгласие нямаше да промени нищо. И без вас сме мнозинство, защото Хагторп е напълно на моето мнение. Въпреки това, ако вие и вашите французи искате да се възползувате от предложенията на испанците, ние няма да ви попречим да ги приемете. Изпратете един от вашите пленници да го съобщи на адмирала. Дон Мигел ще се зарадва на подобно решение, можете да бъдете сигурен в това.
Каюзак го гледа сърдито известно време. След това се овладя и попита съсредоточено:
— Какво точно отговорихте на адмирала?
Лицето и очите на капитан Блъд светнаха в усмивка.
— Отговорих му, че ако в течение на двадесет и четири часа не ни даде честната си дума, че ще се оттегли в открито море, ще престане да препречва изхода ни и да се меси в нашето заминаване и ако не получим петдесет хиляди песети откуп за града Маракайбо, то ще превърнем красивия град в пепелище, а после ще излезем и ще разбием флотата му.
Подобна дързост накара Каюзак да онемее. Но сред английските пирати на площада мнозина изпитаха удоволствие от тази хумористична дързост — уловеният в капан да диктува условия на тези, които са го уловили. Разнесоха се смехове. Смехът се разрасна в приветствен рев. Блъфът е любимо оръжие на авантюристите. Когато разбраха за какво става дума, дори французите на Каюзак бяха увлечени от тази вълна на весел ентусиазъм. Каюзак със свирепото си упорство остана единственият недоволен. Той се оттегли обиден. Успокои се едва когато следващият ден му донесе желаното отмъщение. То дойде под формата на пратеник с писмо от дон Мигел. В писмото испанският адмирал тържествено се заклеваше, че щом пиратите са отказали великодушното му предложение да се предадат с военни почести, той ще ги чака при устието на езерото, за да ги разгроми, когато излязат от него. Добавяше, че ако се забавят с тръгването, веднага щом флотата му бъде подсилена от петия кораб „Санто Ниньо“, който е на път да се присъедини към тях от Ла Гуайра, сам той ще навлезе в езерото и ще ги намери.
Този път капитан Блъд беше изкаран от равновесието си.
— Не ми досаждайте повече — озъби се той на Каюзак, който Дойде отново да му се оплаква. — Съобщете на адмирала, че сте се отделили от мене. Той ще ви пусне, дявол да го вземе! Вземете едно от едномачтовите корабчета, качете хората си и вървете с дявола в открито море.
Каюзак веднага би се възползувал от това предложение, ако хората му бяха единодушни по въпроса. Те обаче бяха раздирани от лакомия и безпокойство. Ако си отидат, трябваше да оставят своята част от плячката, която не беше малка, а така също робите и пленниците. Ако го стореха и капитан Блъд успееше да се измъкне невредим, а те го познаваха добре и знаеха, че колкото и немислимо да изглежда, подобно нещо беше напълно възможно, той щеше да се възползува от всичко, оставено от тях. Самата мисъл за това беше твърде горчива. И накрая, въпреки всички доводи на Каюзак, решението им беше не в полза на дон Мигел, а на Питър Блъд. Тръгнали са с него, заявяваха те, и ако се върнат изобщо, ще се върнат с него. Това решение му бе съобщено още същата вечер от мрачния Каюзак.