— Ще си позволя да ви припомня, че казахте същото и по-рано — отговори търпеливо Блъд. — Въпреки това сам видяхте какво стана, а и не можете да отречете, че се връщаме с повече кораби и оръдия, отколкото имахме на тръгване. Погледнете, човече, каква флота имаме сега.
— Виждам я — каза Каюзак.
— Пфуй! В крайна сметка вие сте страхливо псе!
— Наричате ме страхливец?
— Ще си позволя това.
Бретонецът се вгледа гневно в него и се задъха. Но нямаше намерение да иска удовлетворение за обидата. Знаеше много добре какво удовлетворение ще му даде капитан Блъд. Още помнеше съдбата на Левасьор. Затова се задоволи с думи.
— Това е прекалено! Много си позволявате! — оплака се горчиво той.
— Вижте какво, Каюзак, дотегнахте ми с вечните си хленчения, когато нещата не се развиват като на прием. Ако сте търсили спокоен и лесен живот, не трябваше да се впускате в морето и не трябваше да тръгвате с мене, защото при мене нещата никога не са спокойни и лесни. Това е всичко, което възнамерявам да ви кажа тази сутрин.
Каюзак напусна Блъд с ругатни и отиде при хората си да разбере какво мислят те.
Капитан Блъд пък се отправи при ранените, за да им помогне като добър лекар, и остана при тях до вечерта. Накрая слезе на брега с взето решение и се прибра в къщата на губернатора, за да напише на дон Мигел едно предизвикателно, но крайно учтиво писмо на чист кастилски език.
„Тази сутрин показах на Ваше превъзходителство на какво съм способен — писа той. — Въпреки че Вие имахте почти два пъти повече кораби, хора и оръдия, аз плених и разруших корабите на Великата флота, с която щяхте да навлезете в езерото и да ни разбиете. В резултат Вие вече не сте в състояние да изпълните своята заплаха дори когато получите подкрепление от «Санто Ниньо». От това, което се случи, можете да извадите заключение какво още може да стане. Не бих безпокоил Ваше превъзходителство с това писмо, ако не бях човечен и не ми беше противно излишното проливане на кръв. Поради това, преди да се справя с Вашата крепост, която може би мислите за непревземаема, също както се справих с флотата Ви, която мислехте за непобедима, от чисто човечни подбуди Ви правя едно последно предложение. Ще пощадя града Маракайбо и ще го напусна, като оставя в него четиридесетте пленници, при условие че ми пратите петдесет хиляди песети откуп и сто глави едър рогат добитък. Повечето от пленниците са известни хора и ще ги задържа като заложници до нашето отплаване; ще ги върна в лодките, които ще вземем за тази цел. Ако Ваше превъзходителство прояви неблагоразумието да отхвърли тези условия и ме принуди да разруша крепостта с цената на няколко живота, то аз Ви предупреждавам, че не ще можете да очаквате никаква милост от наша страна и че ще започна действията си, като превърна в пепел красивия град Маракайбо.“
Като написа писмото, Блъд нареди да доведат вицегубернатора на Маракайбо, взет в плен при Гибралтар. Той му разкри съдържанието на писмото и го изпрати да го занесе на дон Мигел.
Изборът на пратеник беше твърде находчив. Вицегубернаторът беше най-заинтересуван да се запази градът и щеше от свое име да моли той да бъде пощаден от съдбата, определена му от капитан Блъд.
Предвижданията се изпълниха. Вицегубернаторът присъедини горещата си молба към предложенията в писмото.
Но сърцето на дон Мигел беше кораво. Вярно, че неговата флота беше отчасти потопена и отчасти пленена. Но той си казваше, че го бяха изненадали. Подобно нещо нямаше да се повтори. Нямаше да го изненадат в крепостта. Нека капитан Блъд прави каквото си ще с Маракайбо, той ще си получи заслуженото, когато рано или късно реши да излезе от езерото. А все някога трябваше да се реши.
Вицегубернаторът изпадна в паника. Загуби самообладание и наговори доста неприятни неща на адмирала. Но те не бяха и наполовина толкова неприятни, колкото нещата, които адмиралът му каза:
— Ако вие бяхте толкова предан на нашия крал и не бяхте позволили на проклетите пирати да влязат в езерото, колкото предан ще бъда аз, като не ги пусна да излязат, сега нямаше да се намираме в такова положение. Затова престанете да ме отегчавате със страхливите си съвети. Не влизам в никакви споразумения с капитан Блъд. Знам какви са задълженията ми към моя крал и имам намерение да ги изпълня. Знам и задълженията към себе си. Имам частни сметки с негодника и възнамерявам да ги уредя. Отнесете му този отговор.
И така, вицегубернаторът се върна в Маракайбо, в собствената си красива къща, където се беше настанил капитан Блъд, и донесе отговора на испанския адмирал. Проявата на кураж от страна на адмирала го беше засрамила и той предаде отговора му така предизвикателно, както адмиралът би желал да бъде предаден.