— А, така ли? — рече капитан Блъд с усмивка, въпреки че сърцето му се сви. — Жалко, че адмиралът е толкова упорит. По същия начин загуби собствената си флота, но тя беше негова. А Маракайбо не е. Затова ще го загуби, без да се безпокои толкова. Съжалявам. Ненавиждам разрушението и проливането на кръв. Но какво да се прави! Утре сутринта ще накарам да приготвят клади в града и може би, когато види блясъците на пожара вечерта, той ще повярва, че Питър Блъд държи на думата си.
Вицегубернаторът си излезе с провлачени стъпки, последван от пазачите. Моментната му дързост се бе изпарила.
Но щом той си отиде, веднага скочи на крака Каюзак, който вземаше участие в съвета, събран, за да приеме отговора на дон Мигел. Лицето му беше бяло, а протегнатите в протест ръце трепереха.
— Кълна се в собствената си смърт, какво ще кажете сега? — извика той с прегракнал глас и без да дочака отговор, продължи: — Знаех си, че няма да изплашите толкова лесно адмирала. Той ни държи в капан и го знае много добре, а си мислите, че ще се уплаши от нахалното ви писмо. Глупавото ви писмо само ни обрече всички на гибел.
— Свършихте ли? — попита тихо Блъд, когато французинът си пое дъх.
— Не, не съм.
— Тогава ми спестете останалото, което сигурно ще бъде от същото качество и с нищо няма да ни помогне да разрешим трудното положение, в което се намираме.
— А какво ще правите сега? Ще ми кажете ли? — запита настоятелно Каюзак.
— Как мога да зная, дявол да го вземе? Надявах се, че вие ще дадете някаква идея. Но понеже се грижите толкова много за спасението на собствената си кожа, ще бъде най-добре вие и тези, които мислят като вас, да ни напуснете. Не се съмнявам, че испанският адмирал ще се зарадва на това дори и при сегашните обстоятелства. Ще ви дадем едномачтовото корабче като прощален подарък и пет пари не давам дали ще се присъедините към дон Мигел, както не давам пет пари за помощта ви в предстоящите събития.
— Хората ми трябва сами да решат това — отговори Каюзак, като преглътна гнева си и излезе да поговори с тях, оставяйки другите да разискват спокойно.
Рано на следващата сутрин той отново потърси капитан Блъд. Намери го сам във вътрешния двор, където се разхождаше напред-назад с глава, клюмнала върху гърдите. Каюзак взе размисъла за отчаяние. Всеки от нас носи в душата си мярка, с която мери другите.
— Решихме да приемем предложението ви, капитане — съобщи той мрачно и предизвикателно.
Капитан Блъд се спря с приведени рамене и ръце зад гърба и изгледа мълчаливо пирата. Каюзак поясни:
— Миналата нощ изпратих при испанския адмирал един от моите хора с писмо. Предложих му да се оттеглим, ако ни разреши да си отидем оттук с военни почести. Тази сутрин получавам отговора. Разрешава ни, при условие че няма да отнесем нищо с нас. Моите хора се качват на корабчето. Тръгваме веднага.
— Добър път — каза капитанът, кимна с глава, обърна се и потъна отново в размишления.
— Само това ли ще ми кажете? — извика Каюзак.
— Има и някои други неща — отвърна Блъд през рамо. — Но съм сигурен, че няма да ви харесат.
— Хо! Добре тогава. Довиждане, капитане! — И прибави ядовито: — Убеден съм, че вече няма да се видим.
— Вие сте убеден, а аз се надявам — отговори Блъд.
Каюзак избяга с мръсни ругатни на уста. Преди пладне още той и хората му се намираха на път. Тези шестдесет души бяха напълно отчаяни и въпреки усилията, положени от Ибервил, позволиха да бъдат убедени да си тръгнат с празни ръце. Адмиралът удържа Думата си и ги остави да излязат в открито море. Капитан Блъд познаваше добре испанците и не очакваше подобно нещо.
Междувременно веднага щом дезертьорите вдигнаха котва, капитан Блъд получи съобщение, че вицегубернаторът моли да се види с него. С влизането си дон Франсиско разкри факта, че нощните размишления бяха засилили безпокойството му за съдбата на града и възмущението от упоритостта на адмирала.
Капитан Блъд го прие любезно.
— Добро утро, дон Франсиско. Отложих фойерверка за вечерта. В тъмното ще се вижда по-добре.
Дон Франсиско беше хилав, нервен, възстар човек от благороден произход и не се отличаваше с особена храброст. Той веднага заговори делово:
— Дойдох, дон Педро, да ви съобщя, че ако почакате три дена, аз се наемам да събера откупа, който искате и който дон Мигел де Еспиноса отказва да даде.
Капитан Блъд се изправи срещу него със смръщени вежди над светлите си очи.
— А откъде ще ги вземете? — го запита накрая той с известно учудване.
Дон Франсиско поклати глава.
— Това си остава моя работа — отговори той. — Знам къде да намеря парите и моите съграждани също трябва да вземат участие в събирането им. Пуснете ме под честна дума за три дена и аз ще се погрижа да останете напълно доволен. Междувременно синът ми остава при вас като заложник за моето връщане.