Той започна да се моли, но беше прекъснат рязко:
— Кълна се във всички светци! Вие сте храбър човек, дон Франсиско, щом идвате при мене с такава басня — известно ви е къде можете да намерите пари за откупа, а отказвате да ми дадете подробности. Не мислите ли, че с няколко запалени клечки под ноктите ще станете по-приказлив?
Дон Франсиско пребледня леко, но поклати глава.
— Така постъпваха Морган, Д’Олоне и другите пирати. Но капитан Блъд не постъпва така. Ако изпитвах някакво съмнение по този въпрос, нямаше да разкрия дотолкова картите си.
Капитанът се засмя.
— Ах вие, стар мошенико — каза той. — Разчитате на моята суета, нали?
— На вашата чест, капитане.
— Честта на пират? Вие сте полудели!
— Аз вярвам в честта на капитан Блъд — настоя дон Франсиско. — Вие се славите, че воювате като джентълмен.
Капитан Блъд отново се изсмя горчиво и презрително. Дон Франсиско се уплаши. Той не можеше да предположи, че капитанът се надсмива над себе си.
— Давам ви трите дни, които искахте, само защото в крайна сметка така е по-доходно. Толкова по този въпрос, дон Франсиско. Ще се погрижа да ви дадат необходимите мулета.
Дон Франсиско се отправи да изпълни поетото обещание и остави капитана потънал в мисли. Блъд изпитваше и горчивина, и задоволство, загдето славата му на рицар, доколкото беше съвместима с пиратския занаят, принасяше известна полза.
Точно на третия ден вицегубернаторът се върна в Маракайбо с мулета, натоварени с пари и слитъци скъпоценни метали на стойност петдесет хиляди песети, а зад мулетата няколко негри роби караха стадо от сто глави добитък.
Добитъкът беше предаден на пиратите, които по-рано са се занимавали с лов и бяха опитни в приготовлението на месото. По-голямата част от седмицата те прекарваха на брега, заети с разрязването и осоляването на месо.
Докато се вършеше това и поправяха корабите, капитан Блъд непрекъснато обмисляше задачата, от чието решение зависеше собствената му съдба. Разузнавачите индианци, с които си служеше, го осведомиха, че испанците са се възползували от отливите и са успели да спасят тридесет оръдия от „Салвадор“ и по този начин са прибавили още една батарея към мощната артилерия на крепостта. Накрая, надявайки се да получи вдъхновение на място, капитан Блъд отиде лично на разузнаване. Придружен от двама приятелски настроени индианци, с риск на живота си, той прекоси езерото под булото на нощта и слезе на острова. Скриха се заедно с лодката в гъстите храсталаци, с които беше обрасъл този бряг, и пролежаха там до утрото. Тогава Блъд продължи сам с безкрайна предпазливост. Искаше да провери едно свое предположение и се приближи до крепостта много повече, отколкото беше разумно.
Изкачи се на четири крака върху едно възвишение, отдалечено на около една миля, и оттам успя да види вътрешността на укреплението. С помощта на телескопа, който носеше, той се увери, както бе предполагал и се надявал, че всички оръдия са обърнати към морето.
Доволен от резултата, той се завърна в Маракайбо и изложи пред шестимата души, които съставяха неговия съвет — Пит, Хагторп, Ибервил, Волверстон, Дайк и Огл, — предложението да нападнат крепостта откъм сушата. Ако стигнат до острова под покровителството на нощта, те ще изненадат испанците и ще се опитат да ги разбият, преди последните да обърнат оръдията, за да отблъснат нападението.
Предложението беше посрещнато доста хладно от всички офицери с изключение на Волверстон, който по темперамент принадлежеше към хората на отчаяните рискове. Хагторп веднага се противопостави.
— Това е твърде лекомислен план, Питър — каза той сериозно и поклати красивата си глава. — Помисли само: не можем да разчитаме да се приближим, без да ни забележат, на такова разстояние, от което да нападнем крепостта, преди да бъдат преместени оръдията. Но даже и да успеем, самите ние не можем да вземем оръдия; трябва да разчитаме изключително на лекото си оръжие: как тогава ние, едва триста души (защото след заминаването на Каюзак техният брой беше намалял), ще прекосим откритите места и ще нападнем два пъти по-силния противник в крепостта?
Другите — Дайк, Огл, Ибервил и дори Пит, който от привързаност към Блъд може би не щеше да се противи — го подкрепиха шумно.
— Обмислил съм всичко — рече капитан Блъд, когато млъкна ха. — Прецених рисковете и се помъчих да намеря начин да бъдат намалени. Но при това отчаяно положение…