Няма нужда да се говори повече, за да стане ясно, че прославеният морски капитан, знатният кастилски благородник беше загубил ума и дума и сам бе станал пират. Върховният кралски съвет можеше твърде скоро да го осъди заради постъпките му. Но какво значение щеше да има това за човек, който отдавна беше осъден без никаква надежда за опрощаване? Точно обратното — ако успееше да залови и окове във вериги дръзкия и единствен по рода си капитан Блъд, съществуваше възможност Испания да погледне по-снизходително на неговите настоящи постъпки и на предишните му загуби.
И така, той пренебрегваше превъзхождащата сила на капитан Блъд и го търсеше навсякъде из безбрежното море. Цяла година го търси напразно. Обстоятелствата, при които се срещнаха, са твърде любопитни.
Едно разумно наблюдение на фактите в човешкия живот ще покаже и на най-тесногръдите хора, които се надсмиват над употребата на съвпаденията в романите и драмите, че самият живот е почти изцяло една поредица от съвпадения. Разгърнете книгата на историята на която страница пожелаете, и ще намерите някакво съвпадение, спомогнало за дадени събития, които биха могли да бъдат предотвратени от най-дребни случки. Наистина съвпаденията могат да се определят като инструмент, който съдбата използува, за да извае участта на хората и нациите.
Сега ще имате случай да наблюдавате действието на съвпаденията в съдбата на капитан Блъд и на някои други лица.
На 15 септември 1688 година — паметна година за Англия — три кораба браздяха водите на Карибско море и те щяха да определят съдбата на няколко души.
Първият от тях беше флагманският кораб на капитан Блъд — „Арабела“. Един ураган сред малките Антилски острови го беше отделил от пиратската флота. Корабът се намираше някъде около 17 градуса северна ширина и 74 градуса западна дължина. Югоизточните ветрове на този задушен сезон го подгонваха към Наветрения пролив и той се отправяше към Тортуга — естествено сборно място за разделените кораби.
Вторият кораб беше „Милагроса“. Придружен от най-малката фрегата „Идалга“, той дебнеше из засада на север от дългия полуостров, който се вдава в морето при югозападния ъгъл на Хаити. На „Милагроса“ се намираше отмъстителният дон Мигел.
Третият и последен от тези кораби, които ни интересуват в момента, беше един английски военен кораб, който на тази дата стоеше на котва във френското пристанище Сен Никола на северозападния бряг на остров Хаити. Той пътуваше от Плимут за Ямайка и на борда му се намираше твърде известен пасажер в лицето на лорд Джулиън Уейд. Неговият родственик, лорд Съндерланд, го беше натоварил с много важна и деликатна мисия, резултат от неприятната преписка между Испания и Англия.
Подобно на англичаните, френското правителство беше твърде раздразнено от грабителските действия на пиратите, защото те водеха до непрекъснато обтягане на отношенията с Испания, и напразно се опитваше да ги усмири, като караше губернаторите на своите презморски колонии да се отнасят към тях с най-голяма суровост. Но самите губернатори, подобно на губернатора на Тортуга, богатееха от тайните споразумения с пиратите или пък, подобно на губернатора на френската част от Хаити, мислеха, че пиратите трябва да бъдат поощрявани, за да сдържат мощта и алчността на Испания, която в противен случай би се удовлетворявала за сметка на чуждите колонии. Затова губернаторите гледаха с безпокойство на всякакви решителни мерки, които биха могли да прогонят пиратите и да ги накарат да търсят нови ловни райони из южните морета.
За да задоволи желанието на крал Джеймз за примиряване с Испания и в отговор на постоянните протести на испанския посланик, държавният секретар лорд Съндерланд назначи за вицегубернатор на Ямайка една решителна личност. Тази решителна личност беше полковник Бишоп, който от няколко години се славеше като най-влиятелния плантатор на остров Барбадос.
Полковник Бишоп прие поста и напусна плантациите си, в които трупаше настървено своето богатство, и прояви припряност, чиито корени лежаха в желанието да оправи собствените си сметки с Питър Блъд.