Идването на полковник Бишоп в Ямайка бе почувствувано осезателно от пиратите. Но каквото и да правеше той, един от пиратите, същият този Питър Блъд, който навремето беше негов роб, му се изплъзваше винаги и продължаваше безстрашно и твърде резултатно да безпокои испанците по вода и суша. Неговата дейност поддържаше постоянна натегнатост в отношенията между Англия и Испания, а това представляваше особена опасност в тези дни, когато мирът в Европа се запазваше с големи трудности.
Отчаян не само от собствената си мъка, която се набираше с всеки изминал ден, а и от постоянните упреци, отправяни му от Лондон поради неговите неуспехи, полковник Бишоп стигна дотам, че намисли да сподири Блъд чак в Тортуга и да се опита да очисти острова от пиратите, на които там се даваше подслон. За свое щастие той се отказа от безумната си идея. Причина за отказа бяха природната защитеност на острова и мисълта, че едно нападение върху територия, която поне номинално е френско владение, може да се изтълкува като тежка обида за Франция. Въпреки това на полковник Бишоп му се струваше, че ако не бъдат взети подобни мерки, не ще може да се постигне много нещо. Това си схващане той изложи в едно писмо до държавния секретар.
Това писмо и описаното в него положение убедиха лорд Съндерланд, че не ще може да уреди този досаден въпрос с обикновени средства. Затова той започна да обмисля някои необикновени мерки и се сети за плана, възприет по отношение на Морган, привлечен на кралска служба по времето на Чарлз II. Реши, че подобен начин на действия може да се окаже еднакво ефикасен и в случая с капитан Блъд. Негова светлост взе предвид, че противозаконната дейност на Блъд е може би резултат не на вродена склонност, а на абсолютна необходимост, наложена от обстоятелствата по неговото депортиране в Барбадос, и че той би посрещнал с радост възможността да се откаже от тази си дейност.
В изпълнение на това решение Съндерланд изпрати своя роднина, лорд Джулиън Уейд, като го снабди с офицерски заповеди за назначение, в които беше оставено празно място за имената, давайки му пълни указания за линията на поведение, която секретарят считаше, че е желателно да се спазва, но му остави пълна свобода на действие при изпълнението на тези указания. Съндерланд беше опитен политик и познаваше изтънко лабиринта на интригите, затова посъветва своя родственик, в случай че Блъд се покаже несговорчив или Уейд реши по някакви други причини, че не е целесъобразно той да бъде взет на кралска служба, да насочи вниманието си към неговите офицери, да ги съблазни да го напуснат и като го отслаби по този начин, Блъд да стане лесна плячка за флотата на полковник Бишоп.
„Роял Мери“, корабът, на който пътуваше този остроумен, достатъчно образован, донякъде разпуснат и безукоризнено елегантен пратеник на лорд Съндерланд, стигна благополучно до Сен Никола — последното пристанище, в което се отбиваше преди Ямайка. Беше решено лорд Джулиън да се представи най-напред на вицегубернатора в Порт Роял, а оттам при нужда да се отправи в Тортуга. Племенницата на вицегубернатора беше дошла преди няколко месеца в Сен Никола, за да посети свои близки и да избегне непоносимите горещини на Ямайка по това време на годината. Тя трябваше да се връща и затова към капитана на „Роял Мери“ бе отправена молба да я вземе на борда. Предвид ранга и службата на нейния чичо тази молба беше удовлетворена веднага.
Лорд Джулиън приветствува качването й на кораба със задоволство. Пътешествието беше изключително интересно, но сега придобиваше известна пикантност и щеше да стане съвършено. Негова светлост принадлежеше към тези галантни кавалери, за които съществувание, лишено от жени, не беше пълноценно.
Мис Арабела Бишоп със своята прямота, момчешки глас и почти момчешка свобода на движенията не представляваше такава дама, върху която в Англия би се спрял обиграният поглед на негова светлост. Неговият опит и изтънченият му вкус го караха да предпочита по-пълничките, меланхолични и женствено безпомощни личности. Очарованието на мис Бишоп беше безспорно. Но то беше такова, че можеше да се оцени само от някой деликатен човек. А лорд Джулиън, въпреки че съвсем не беше груб, не притежаваше необходимата деликатност. С това не искам да кажа нищо компрометиращо по негов адрес.
Независимо от всичко, мис Бишоп си оставаше една млада дама, а из географските ширини, сред които лорд Джулиън бе попаднал, подобно явление беше рядкост и заслужаваше внимание. От своя страна, с титлата и положението си, със своята любезност и очарование на опитен придворен, той излъчваше наоколо си атмосферата на огромния свят, в който обикновено живееше, свят, който за Арабела, прекарала целия си живот на Антилските острови, представляваше само едно име. Няма нищо чудно в такъв случай, че те почувствуваха интерес един към друг, преди още „Роял Мери“ да напусне Сен Никола. Всеки можеше да разправи доста неща, които интересуват другия. Той можеше да възбуди въображението й с разкази за живота в двореца „Сент Джеймз“, като в много от тях си приписваше героична или поне доста забележителна роля. А тя можеше да попълни неговите познания с важни сведения за Новия свят, където той идваше за първи път.