Вратата на каютата се отвори и сам дон Мигел, с орлов нос, висок и обгорял, престъпи прага. Лорд Джулиън се извърна с лице към него и се хвана за шпагата.
Обаче испанецът не беше склонен да губи времето си в празни приказки и премина направо към целта.
— Не ставайте глупак! — каза той с характерната си грубост. — Защото ще си получите заслуженото! Вашият кораб потъва!
Зад дон Мигел стояха трима или четирима души с шлемове на главите и лорд Джулиън веднага прецени обстановката. Той пусна ефеса на шпагата и няколко сантиметра от стоманеното острие се плъзнаха обратно в ножницата. Дон Мигел се усмихна, белите му зъби светнаха сред сивата брада и той протегна ръка.
— Ако обичате — каза той.
Лорд Джулиън се поколеба. Погледът му потърси мис Бишоп.
— Мисля, че така ще бъде по-добре — каза младата дама с пълно самообладание и негова светлост повдигна рамене и предаде шпагата си.
— Елате всички на моя кораб — покани ги дон Мигел и излезе.
Те се възползуваха от поканата му, първо, защото испанецът можеше да ги принуди, и второ — нямаше за какво да остават на потъващия кораб. Забавиха се само колкото беше необходимо на мис Бишоп да събере малко багаж, а негова светлост да вземе куфара си.
Оцелелите моряци върху разбития „Роял Мери“ бяха оставени от испанците да се оправят както могат. Можеха да се качат на лодките, а ако те не ги поберяха, нека плуват или се удавят. Лорд Джулиън и мис Бишоп бяха прехвърлени на испанския кораб само защото дон Мигел разбра тяхната очевидна стойност за него. Той ги посрещна в каютата си твърде вежливо и също така вежливо пожела да му се представят.
Лорд Джулиън все още се намираше под впечатлението на ужасяващата гледка, която току-що бе видял, и с мъка се овладя, за да съобщи имената им. След това високомерно поиска да узнае името на нападателя. Беше в твърде лошо настроение. Съзнаваше, че не е извършил нищо компрометиращо в необикновеното и трудно положение, в което го бе поставила съдбата, и че не е извършил също така нищо похвално. Може би това нямаше да има такова значение, ако свидетел на не много блестящото му поведение не беше една дама. Той беше решил при първа възможност да се държи по-добре.
— Аз съм дон Мигел де Еспиноса — отговори командирът на испанския кораб. — Адмирал от военноморските сили на негово католическо величество.
Лорд Джулиън остана изумен. Щом Испания вдигаше толкова шум около действията на такъв беглец авантюрист като капитан Блъд, какво ли щеше да отговори Англия сега?
— Ще ми кажете ли в такъв случай защо се държите като долнопробен пират? — попита той и добави: — Надявам се, че разбирате какви ще бъдат последствията от днешните ви действия и че ще ви бъде поискана строга сметка за безсмислено пролятата кръв и за насилието над тази дама и над мене.
— Не извършвам никакво насилие над вас — каза адмиралът и се засмя, както може да се смее само човек, в чиито ръце са всички козове. — Точно обратното — спасих живота ви…
— Вие сте спасили нашия живот! — Лорд Джулиън онемя за миг от подобно грубо нахалство. — А какво ще кажете за безсмислената касапница, която устроихте? Кълна се в бога, че скъпо ще заплатите за всичко.
Дон Мигел продължи да се усмихва.
— Възможно е. Всичко е възможно. Междувременно вашият собствен живот ще ви струва също така доста скъпо. Полковник Бишоп е богат човек, а вие, милорд, също не сте беден. Ще помисля и ще определя сумата за откупа ви.
— Значи все пак вие сте точно такъв проклет кръвожаден пират, какъвто предполагах, че сте — избухна негова светлост. — И имате още нахалството да се наричате адмирал от военноморските сили на негово католическо величество! Ще видим какво ще каже за вашето поведение негово католическо величество.
Адмиралът престана да се усмихва и даде израз на яростта, която бушуваше в гърдите му.
— Не разбирате ли, че се отнасям с вас, еретични английски кучета, точно по същия начин, по който вие се отнасяте с испанците из моретата, вие, дяволски крадци и разбойници! Но аз имам доблестта да го правя от мое име, а вие, вероломни животни, вие изпращате срещу нас вашите блъдовци, хагторповци и моргановци и отричате всяка отговорност за постъпките им. Измивате си ръцете като Пилат. — Той се изсмя диво. — Нека и Испания да играе веднъж ролята на Пилат. Нека се отрече от всяка отговорност за постъпки, когато вашият посланик отиде да хленчи във Върховния съвет и да се оплаква от пиратските действия на дон Мигел де Еспиноса.