— Капитан Блъд и другите пирати не са английски адмирали — извика лорд Джулиън.
— Не са ли? А откъде да знаем. Откъде да знае Испания това? Дали всички вие, английски еретици, не сте лъжци?
— Сър! — Гласът на лорд Джулиън беше твърде рязък, а очите му блеснаха. Ръката му инстинктивно потърси шпагата там, където висеше обикновено. След това вдигна рамене и се усмихна подигравателно. — Разбира се — каза той спокойно, — вие оскърбявате обезоръжен човек, ваш пленник, и това напълно подхожда на вашето поведение и на всичко, което съм чувал за испанската чест.
Лицето на адмирала стана пурпурночервено. Вдигна ръка, за да го удари, но се въздържа — може би поради същите тези думи, после внезапно се обърна и излезе, без да отговори.
Глава XIX
СРЕЩАТА
Вратата хлопна зад испанския адмирал, а лорд Джулиън се обърна към Арабела и се усмихна. Чувствуваше, че се държа по-добре, и изпитваше почти детинско задоволство.
— Все пак последната дума беше моя — каза той и отметна златистите си къдри.
Мис Бишоп седеше на масата и го погледна, без да се усмихва.
— Толкова важно ли е да е ваша последната дума? Аз все мисля за бедните моряци от „Роял Мери“. Много от тях казаха наистина последната си дума. И то защо? Един прекрасен кораб беше потопен, двадесетина души загубиха живота си, три пъти повече хора се намират в опасност и за какво е всичко това?
— Вие сте твърде възбудена, мадам, аз…
— Възбудена! — Тя се изсмя кратко и рязко. — Уверявам ви, че съм напълно спокойна. Ще ви попитам нещо, лорд Джулиън, защо направи всичко това този испанец? С каква цел?
— Вие сама чухте — повдигна ядосано рамене лорд Джулиън. — От кръвожадност — обясни кратко той.
— От кръвожадност ли? — попита тя. Беше изумена. — Нима съществува подобно нещо? Но то е диво, чудовищно!
— Да, вие сте права. Това е дяволски жестока работа — съгласи се негова светлост.
— Нищо не мога да разбера. Преди три години испанците нападнаха Бриджтаун и извършиха неща, които не е възможно да бъдат извършени от човешки същества; ужасни, отвратителни, невероятни неща. Сега си ги спомням като някакъв лош сън. Та нима хората са животни?
— Хората? — попита учудено лорд Джулиън. — Не, кажете испанците и ще се съглася с вас. — Сам той беше англичанин и приказваше за наследствените врагове на своята нация. Въпреки това в думите му имаше известна истина. — Такова е поведението на испанците в Новия свят, честна дума, това почти оправдава действията на хора като Блъд.
Тя потръпна, сякаш й стана студено, облегна лакти на масата, подпря брадичката си с ръце и втренчи поглед пред себе си.
Лорд Джулиън я гледа известно време и забеляза колко напрегнато и бледо беше станало лицето й. За това имаше достатъчно причини. Нито една от неговите познати не би запазила самообладание при подобно изпитание, а мис Бишоп през цялото време не бе проявила и най-малък признак на страх. Уейд не можеше да не се възхити от нея.
В каютата влезе един слуга испанец с чаша течен шоколад и кутия перуански сладкиши и ги остави на масата пред младата дама.
— Адмиралът ви поднася своите почитания — каза той, поклони се и излезе.
Мис Бишоп не обърна внимание нито на слугата, нито на това, което той донесе, и продължи да гледа замислено пред себе си. Лорд Джулиън се разходи из дългата ниска каюта, която се осветяваше през един отвор на тавана и няколко големи квадратни прозорци, гледащи към кърмата. Каютата беше обзаведена богато. На пода лежаха скъпи източни килими, стените бяха превърнати в добре подредени библиотеки, а украсеният с изкусна резба бюфет беше пълен със сребърни прибори. Под един от прозорците, на нисък, продълговат сандък, лежеше китара, украсена с пъстри панделки. Лорд Джулиън я взе, дръпна нервно струните и я остави.
Обърна се отново с лице към мис Бишоп.
— Дойдох тука, за да унищожа пиратството — каза той. — Но дявол да го вземе, започвам да мисля, че французите са прави в желанието си да запазят пиратите като средство за обуздаване на испанските негодници.
Неговото мнение щеше да бъде напълно потвърдено, преди да изтекат няколко часа. Междувременно дон Мигел се отнасяше към тях внимателно и вежливо. Това потвърждаваше предположението на мис Бишоп, което тя с презрение изказа пред негова светлост — че за тях ще бъде поискан откуп и затова не трябва да се страхуват от някакво насилие. На разположение на Арабела и нейната ужасена прислужница беше предоставена отделна каюта, а друга каюта беше отредена за лорд Джулиън. Разрешиха им да се разхождат свободно из кораба и бяха поканени да обядват на масата на адмирала. Но не им бе споменато нищо за неговите намерения по отношение на тях и за местоназначението на испанския кораб.