„Милагроса“, съпроводен от „Идалга“, който неотстъпно го следваше, държа известно време курс на югозапад и като заобиколи нос Тибурон, свърна на югоизток. После навлезе в открито море, оставяйки сушата като мъгливо очертание от лявата си страна, и се насочи на изток, за да попадне в ръцете на капитан Блъд, който, както знаем вече, се отправяше към Наветрения пролив. Това се случи рано на следващата сутрин. След като цяла година бе гонил напразно своя неприятел, дон Мигел се натъкна на него съвсем неочаквано. Такива са странните пътища на съдбата, чиято ирония определи също така дон Мигел да се срещне с „Арабела“, когато пиратският кораб беше сам, отделен от другите кораби на флотата и се намираше в неизгодно положение. На дон Мигел му се стори, че щастието, което толкова дълго време бе съпътствувало Блъд, най-после му се усмихва.
Мис Бишоп, веднага след ставането си, беше излязла на палубата да подиша чист въздух, а негово превъзходителство, както можеше да се очаква от толкова галантен джентълмен, я придружаваше. Оттам те видяха големия червен кораб, който навремето е бил „Синко лягас“ от Кадис. Корабът се носеше към тях с цяла планина от наклонени напред снежнобели платна, а на гротмачтата се развяваше от утринния бриз продълговатият флаг с кръста на свети Георги, Позлатените амбразури в червения корпус на кораба и позлатената дървена фигура на носа ярко бляскаха в светлината на утринното слънце.
Мис Бишоп не можеше да разпознае в този кораб същия „Синко лягас“, който беше видяла веднъж — през един трагичен ден преди три години на остров Барбадос. За нея той представляваше един голям кораб, който решително и величествено приближава към тях, а по знамето позна, че е английски. Видът на кораба я развълнува по много странен начин; у нея се надигна чувство на гордост и тя даже не се замисли за опасността, която може да представлява за тях предстоящата неизбежна битка.
Лорд Джулиън беше застанал до нея върху кърмата, където се бяха качили, за да виждат по-добре, и неговото внимание също така беше приковано към приближаващия се кораб, от който той не сваляше очи. Но негова светлост не споделяше радостта й. Предишния ден за първи път в живота си бе взел участие в морска битка и чувствуваше, че подобно приключение е в състояние да го задоволи за доста дълъг период. Това, повтарям, няма никакво отношение към храбростта на лорда.
— Вижте — каза мис Бишоп и показа кораба. Лорд Джулиън забеляза с удивление, че нейният поглед е пламнал. Дали разбираше какво предстои да се случи? Следващото й изречение прогони съмненията му: — Корабът е английски и идва право към нас. Има намерение да влезе в бой.
— Господ да му е на помощ в такъв случай — каза мрачно негова светлост. — Капитанът му трябва да е полудял. Какви надежди може да храни, за да влезе в бой с два толкова силни кораба? Щом можаха толкова лесно да потопят „Роял Мери“, какво ли ще направят с този кораб? Погледнете този дявол, дон Мигел! Злорадството му е просто отвратително.
Адмиралът се разхождаше сред трескавите приготовления и се извърна да хвърли един поглед към пленниците си. Очите му блестяха, а лицето му беше преобразено. Той посочи с ръка приближаващия се кораб и извика нещо на испански, но шумът от работата на екипажа не им позволи да го чуят.
Те се приближиха към парапета и започнаха да наблюдават суматохата. Дон Мигел държеше в ръка телескоп и даваше нареждания, застанал върху задната горна палуба. Канонирите вече раздухваха фитилите, някои от моряците бяха по мачтите и прибираха платната, а други разпъваха над средната палуба здрава въжена мрежа за защита от падащите отломки на рангоута. Междувременно дон Мигел сигнализира на придружаващия го кораб и „Идалга“ се изравни с „Милагроса“ на около половин кабелт от дясната му страна. Застанали на високата кърма, негова светлост и мис Бишоп виждаха трескавите приготовления и на другия испански кораб. Различаваха подобни признаци и върху приближаващия се английски кораб; англичаните се подготвиха за битката, като прибраха всички платна освен платната на бизанмачтата и на бушприта. По този начин, почти мълчаливо, без предизвикателства или размяна на сигнали, противниците решиха, че битката е неизбежна.