Прибирането на част от платната позабави хората на „Арабела“, но корабът продължи своя курс. Беше се доближил вече дотолкова, че се намираше в обсега на малокалибрените оръдия на испанците и те виждаха отчетливо човешките фигури, които се движеха по предната палуба, и блясъка на медните оръдия на носа. Канонирите на „Милагроса“ вдигнаха запалките и започнаха да раздухват тлеещите фитили, като поглеждаха нетърпеливо към адмирала.
Но той тържествено поклати глава.
— Търпение! — извика дон Мигел. — Не стреляйте, докато не дойде достатъчно близо. Той идва направо към гибелта си — направо към мачтата и въжето, които го чакат от толкова време.
— Бог да ме убие! — възкликна негова светлост. — Този англичанин сигурно е доста храбър, щом влиза в бой при толкова неравни сили. Но понякога предпазливостта е по-ценно качество за командира, отколкото храбростта.
— Често храбростта побеждава дори превъзхождащата сила — каза мис Бишоп. Лорд Джулиън я погледна и забеляза в държанието й известна възбуда, но нито следа от страх. Нищо повече не можеше да го учуди. Тя съвсем не приличаше на жените, с които беше свикнал.
— А сега — каза той — ще ми позволите да ви заведа на по-безопасно място.
— Оттук виждам най-добре — отговори тя. И тихо прибави: — Моля се за този англичанин. Трябва да е много храбър. Лорд Джулиън прокле мислено храбростта му.
„Арабела“ плуваше с курс, чието продължение щеше да го отведе точно между двата испански кораба, и негова светлост изтъкна този факт.
— Той е полудял! — извика лорд Джулиън. — Отива направо в клопка! Когато попадне между двата кораба, ще бъде натрошен на трески. Нищо чудно, че донът с черното лице не стреля. На негово място и аз бих постъпил по същия начин.
Но точно в този момент адмиралът вдигна ръка; на средната част на палубата под него някаква тръба даде сигнал и веднага канонирът на бака подпали оръдията си. Раздаде се силен гръм и негова светлост видя зад английския кораб и вляво от него да се издигат два стълба вода. Почти веднага след това пламнаха едно след друго дулата на медните оръдия в носовата част на „Арабела“. Наблюдателите на кърмата видяха едното ядро да разплисква водата близо до тях, а веднага след това другото се заби с трясък в предната част на „Милагроса“ и го разтърси от носа до кърмата. За да отмъсти за този удар, „Идалга“ гръмна по английския кораб с двете си предни оръдия. Но въпреки късото разстояние — между двеста и триста метра — нито един от двата изстрела не попадна в целта.
Когато корабите се приближиха на сто метра, предните оръдия на „Арабела“ бяха заредени вече наново и стреляха по „Милагроса“, като този път разтрошиха бушприта му. За миг испанският кораб се наклони силно вляво. Дон Мигел изруга грубо. С помощта на кормилото „Милагроса“ веднага беше върнат в първоначалния си курс и неговите предни оръдия отговориха на неприятелския залп. Но прицелът беше твърде висок; едното ядро разкъса няколко въжета и закачи гротмачтата на „Арабела“, а другото падна във водата. Когато се разсея димът от залпа, английският кораб беше вече почти между двата испански кораба, носът му се изравняваше с техните и той продължаваше курса, който според негова светлост водеше в смъртна клопка.
Лорд Джулиън затаи дъх, а мис Бишоп замря и стисна силно парапета пред себе си. Тя беше зърнала злата усмивка по лицето на дон Мигел и захилените лица на хората около оръдията в средната част на кораба. Дон Мигел каза нещо на тръбача, който се беше качил на кърмата и стоеше зад гърба на адмирала. Той вдигна сребърната тръба, която трябваше да даде сигнал за залп от двата кораба. Но точно когато допря устни до нея, адмиралът хвана ръката му и го спря. Едва сега забеляза това, което беше толкова ясно или поне трябваше да бъде съвсем ясно за опитния морски вълк — че се беше забавил твърде много и капитан Блъд беше спечелил маневрено предимство. Ако стреляха сега по англичанина, „Милагроса“ и „Идалга“ щяха да стрелят и по себе си. Твърде късно заповяда дон Мигел на кормчията да завърти кораба силно вляво, за да заеме поне малко по-удобна позиция за стрелба.
В същия миг „Арабела“ мина между двата кораба и сякаш избухна. По шестнадесет оръдия от всяка страна изгърмяха от упор в корпусите на испанските кораби.
Замаяна от силния гръм и загубила равновесие от внезапния тласък на кораба под краката й, мис Бишоп се удари силно в лорд Джулиън. Той се задържа на крака, като се вкопчи в парапета, на който се беше облегнал. Облаци дим откъм десния борд затъмниха всичко, а острата му миризма ги накара да се задъхат и да кашлят.