Дон Мигел де Еспиноса беше онемял; устата му се изкриви и той започна да диша тежко. В такова състояние изслуша насмешливите думи на човека, когото считаше виновник за всичките си нещастия. След това нададе нечленоразделен, яростен вик и ръката му понечи да хване шпагата. Но едва пръстите му се бяха докоснали до дръжката, когато ръката на капитан Блъд го хвана за китката и го спря.
— Успокойте се, дон Мигел! — каза той твърдо. — Не предизвиквайте с безразсъдството си грозните жестокости, които сам бихте извършили, ако бяхте на мое място.
В течение на няколко секунди двамата стояха мълчаливо и се гледаха в очите.
— Какво смятате да правите с мен? — попита накрая испанецът с прегракнал глас.
Капитан Блъд вдигна рамене и по стиснатите му устни се плъзна лека усмивка.
— Всичките ми намерения са вече изпълнени. И за да не ме вините повече, ще ви помоля да забележите, че сам станахте причина за всичките си нещастия. Вие сам искахте да стане така. — Той се обърна и посочи към лодките, които неговите хора спускаха от скрипците в средата на кораба. — Вашите лодки след малко ще бъдат във водата. Можете да се качите в тях заедно с хората си, преди да потопим кораба. Ето там е брегът на Хаити. Ще можете да се доберете до него без някаква опасност. И ако послушате съвета ми, сър, няма да се впускате отново след мене. Струва ми се, че ви нося нещастие. Върнете се в Испания, дон Мигел, и се заемете с нещо, което разбирате по-добре от морското дело.
Победеният адмирал доста дълго гледа с омраза капитан Блъд, а след това слезе мълчаливо по стълбата, препъвайки се като пиян. Ненужната му шпага удряше по пода. Победителят му, който дори не си беше дал труд да го обезоръжи, наблюдава известно време как той си отива, а после се извърна с лице към двамата души над него. Лорд Джулиън можеше да забележи, ако не беше заинтересуван от някои други неща, че пиратът изведнъж се скова и лицето му побледня въпреки силния си загар. Той се вгледа за миг в тях и изкачи няколкото стъпала. Лорд Джулиън пристъпи напред, за да го посрещне.
— Наистина ли ще пуснете да си отиде свободно този испански негодяй? — извика той.
Джентълменът в черна ризница сякаш едва сега забеляза негова светлост.
— А вие кой сте, дявол да го вземе? — попита той с подчертан ирландски акцент. — И какво ви засяга това?
Негова светлост реши, че грубостта и липсата на подходящо уважение, които този човек прояви към него, трябва да се поправят, и с тази цел съобщи:
— Аз съм лорд Джулиън Уейд.
Явно съобщението му не направи никакво впечатление.
— Виж ти. В такъв случай може би ще обясните каква чума ви е довеяла на този кораб?
Лорд Джулиън с мъка се въздържа и даде необходимите разяснения. Разправи накъсо и нетърпеливо събитията.
— Той ви взе в плен, така ли? И заедно с вас мис Бишоп?
— Вие познавате мис Бишоп? — извика негова светлост, изненадан още повече.
Но невъзпитаният мъж го бе отминал и се покланяше на дамата, която от своя страна не само че не отвърна на поздрава му, а с вида си изрази своето презрение към него. Той забеляза това и се обърна, за да отговори на лорд Джулиън.
— Имах честта да я познавам навремето — каза той. — Но изглежда, паметта на мис Бишоп е по-къса от моята.
Устните му бяха изкривени в насилена усмивка, а сините очи, бляскащи изпод черните вежди, бяха изпълнени с болка; болка имаше примесена и в насмешливия тон на гласа му. Но мис Бишоп долови само насмешката и възнегодува:
— Сред моите познати няма крадци и пирати, капитан Блъд — каза тя, а негова светлост избухна възбудено.
— Капитан Блъд! — извика той. — Вие ли сте капитан Блъд?
— А кой мислехте, че съм?
Блъд зададе въпроса си разсеяно, тъй като мислите му бяха на друго място. „Сред моите познати няма крадци и пирати.“ Жестоката фраза кънтеше в главата му.
Но лорд Джулиън не можеше да допусне да не му обръщат внимание. Той хвана капитана за ръкава с едната си ръка, а с другата посочи към отдалечаващата се отчаяна фигура на дон Мигел:
— Правилно ли разбирам, че нямате намерение да обесите този испански негодяй?
— Защо да го беся?
— Защото е проклет пират и аз мога да докажа това.
— А! — каза Блъд и лорд Джулиън се удиви на внезапната промяна в измъчения му израз, който доскоро беше съвършено безгрижен.
— Сам аз съм проклет пират и затова съм състрадателен към колегите си. Дон Мигел ще си отиде свободен.
Лорд Джулиън се задъха.
— Дори след всичко, което ви казах? Дори след като е потопил „Роял Мери“? И след жестоката му постъпка спрямо мене… спрямо нас?