Лорд Джулиън изказа протеста си напълно възмутен.
— Аз не съм на английска служба, нито пък служа на някоя друга нация, сър. И съвсем не ме интересуват оскърбленията, нанесени на английското знаме.
Негова светлост отстъпи назад пред свирепия поглед, който блесна върху измъченото лице на капитан Блъд. Гневът на капитана затихна толкова бързо, колкото и бързо се беше надигнал. С напълно спокоен глас той прибави:
— Ще ви бъда много задължен, ако съпроводите мис Бишоп на моя кораб. Ще ви помоля да побързате, защото ей сега ще потопим тази черупка.
Той се извърна бавно, за да си тръгне, но лорд Джулиън отново го спря. Негова светлост сдържа негодуванието си и каза студено:
— Капитан Блъд, вие ме разочаровахте. Надявах се, че ще направите блестяща кариера!
— Вървете по дяволите! — изруга капитан Блъд, извърна се и си отиде.
Глава XX
КРАДЕЦ И ПИРАТ
На кърмата, в прохладния сумрак под нарастващото сияние на големия фенер, в който дежурният моряк току-що бе запалил и трите лампи, капитан Блъд се разхождаше сам. Наоколо му цареше покой. Следите от битката през деня бяха премахнати, палубите бяха измити и навсякъде всичко беше поставено в ред. Около главния люк бяха приклекнали група мъже и тананикаха монотонно. Коравите им сърца бяха смекчени може би от спокойствието и красотата на тропическата нощ. Това бяха моряците на вахта откъм левия борд, които чакаха да се разнесат осемте камбанни удара.
Капитан Блъд не ги чуваше; той не чуваше нищо освен ехото на жестоките думи, които го бяха заклеймили като крадец и пират.
Крадец и пират!
Твърде странна черта на човешката натура е, че човек може в течение на години да бъде убеден в нещо и въпреки това да се ужаси, когато открие със собствените си сетива, че даден факт отговаря напълно на тази му представа. Когато го уговаряха преди три години в Тортуга да поеме пътя на авантюрист, по който се бе впуснал оттогава, той знаеше какво ще бъде мнението на Арабела за него, ако се поддаде на увещанията. Само твърдата увереност, че я е загубил завинаги, която вля отчаяно безразсъдство в душата-му, го накара да се реши най-после да поеме пътя на скитника.
Никога не беше разчитал, че ще я срещне отново, и дори не бе мечтал за това. Той знаеше, че са разделени навеки. Въпреки всичко това, въпреки убеждението, че тези мисли, които му причиняваха толкова мъка, не можеха да я накарат да изпита дори леко съжаление, през годините на своя бурен пиратски живот той пазеше нейния образ в сърцето си. Той го бе използувал да въздържа себе си и своите последователи. Никога досега не бе имало пирати, които да бъдат управлявани с толкова здрава ръка, да бъдат така въздържани и предпазвани от обичайните за тях грабежи и насилия, като тези, които плаваха с капитан Блъд. Както помните, в техните договори се споменаваше изрично, че по тези и по всички други въпроси те трябва да се подчиняват безрезервно на своя водач. И понеже необичайно щастие съпътствуваше постоянно капитана, той бе успял да им наложи желязна дисциплина, непозната дотогава сред пиратите. Как биха му се смели тези мъже, ако им разкажеше, че е направил всичко това от уважение към стройната девойка, в която беше така романтично влюбен! И щяха да му се смеят още повече, ако им съобщеше как същото това момиче през този ден го беше осведомило, че сред нейните познати няма крадци и пирати!
Крадец и пират!
Той не можеше да се отърве от тези думи, те изгаряха мозъка му!
Блъд не беше добър психолог, нито разбираше обърканите пътища на женската мисъл и затова не му направи впечатление твърде странният факт, че тя го възнагради с тези епитети при ненормалните обстоятелства на тяхната среща. Той не забеляза този проблем и затова не го изследва. Ако го беше сторил, щеше да заключи, че щом в момента, когато я освобождава от пленничество, вместо заслужена благодарност получава укор, то горчивината у нея трябва да е предшествувала благодарността и да има по-дълбоки корени. Тази горчивина сигурно е била причинена от слуха за неговото поведение. Защо? Точно този въпрос той не си зададе. Иначе малък лъч светлина щеше да освети мрачното му зловещо отчаяние, защото щеше да разбере, че тя нямаше да бъде толкова развълнувана, ако поведението му не я засягаше, ако не се чувствуваше лично огорчена от неговите постъпки. Той можеше да размисли, че нищо друго не би могло да й причини такава горчивина и да я доведе до презрението, което бе показала спрямо него.
Така бихте разсъждавали вие, но не така разсъждаваше капитан Блъд. Тази нощ той не разсъждаваше въобще. В душата му се бореха святата любов, която изпитваше към нея в течение на толкова години, и силната ненавист, породена отскоро. Крайностите винаги имат допирни точки и при досег могат за известно време така да се объркат, че да станат неразличими една от друга. Тази нощ крайностите на любов и омраза се объркаха напълно в душата на капитан Блъд и породиха чудовищна страст.