Крадец и пират!
Ето за какъв го смяташе тя без никакви уговорки, като забравяше жестоките несправедливости, на които бе подложен, отчаяното му положение след бягството от Барбадос и всички други обстоятелства, допринесли да стане пират. Че в качеството си на пират той е пазил ръцете си дотолкова чисти, доколкото е било възможно при неговия занаят, това съвсем не й идваше наум, за да смекчи мнението й за човека, когото навремето беше уважавала. Тя не изпитваше никакво състрадание към него, не намираше прошка за него. С едно изречение го беше оценила и осъдила. В нейните очи той беше крадец и пират, нищо повече, нищо по-малко. „А какво е тя? Какви са хората, които не чувствуват състрадание?“ — питаше Блъд звездите.
Добре! Тя беше отговорна за неговото предишно поведение, нека и сега бъде така. Беше го заклеймила като крадец и пират. Отсега нататък той ще докаже, че е достоен за това определение — жесток и безпощаден като всички, които заслужават подобни епитети. Ще захвърли сантименталните идеали, от които се е ръководил, и ще прекрати идиотската вътрешна борба да постигне обединяване на доброто от два свята. Тя му беше показала съвършено ясно към кой свят принадлежи той. Блъд ще бъде достоен за нейната оценка. Тя се намираше на неговия кораб, в негова власт и той я желаеше.
Изсмя се тихо, подигравателно; беше наведен над парапета, загледан във фосфоресциращата следа, която оставяше корабът, и злата нотка в собствения му смях го стресна. Спря да се смее и потръпна. Непристойният смях завърши с ридание. Той обхвана главата си с ръце и усети студена пот по челото.
Междувременно лорд Джулиън, който познаваше женската половина от човечеството доста по-добре от капитан Блъд, беше зает с разрешаване на странния проблем, който бе убягнал от вниманието на пирата. Подозирам, че го подбуждаше някаква смътна ревност. Поведението на мис Бишоп по време на опасностите, през които минаха, го накара най-после да разбере, че една жена може да не притежава престорена изящност и култивирана женственост и точно поради това да бъде още по-възхитителна. Лорд Джулиън беше твърде заинтересуван от предишните отношения между нея и капитан Блъд и изпитваше някакво безпокойство, което го принуждаваше да се задълбочи в този въпрос.
Бледите, замечтани очи на негова светлост, както казах вече, бяха твърде наблюдателни, а мисълта му достатъчно изострена.
Упрекваше се, че не е забелязал много неща по-рано или че поне не ги е наблюдавал по-внимателно. Сега той се стараеше да съпостави всичко видяно с впечатленията си от изминалия ден.
Беше забелязал например, че корабът на Блъд се казва „Арабела“, а знаеше, че малкото име на мис Бишоп е също Арабела. Беше забелязал също така всички странни подробности при срещата на капитан Блъд с мис Бишоп и промяната, настъпила у всеки един от тях при тази сцена.
Мис Бишоп беше чудовищно груба към капитана. За дама в нейното положение беше твърде глупаво да възприема подобно поведение спрямо човек като Блъд, а негова светлост не я смяташе за глупава. Но въпреки грубостта й, въпреки факта, че беше племенница на човек, когото Блъд считаше за неприятел, на борда на неговия кораб към мис Бишоп и към негова светлост се отнасяха с изключително внимание. На всеки от тях бе отредена отделна каюта, където пренесоха малкото им останали вещи; доведена бе и прислужницата на мис Бишоп. Допускаха ги свободно в голямата каюта и се хранеха на една маса с щурмана Пит и Волверстон, който беше помощник на Блъд. И двамата се държаха към тях с подчертана учтивост. Беше ясно освен това, че Блъд усърдно ги отбягва.
Мисълта на негова светлост бързо и внимателно обходи всички тези мисловни пътеки, като правеше наблюдения и някои свръзки. След като изчерпа възможностите им, той реши да потърси допълнителни сведения за мис Бишоп. За тази цел трябваше да изчака Пит и Волверстон да се оттеглят. Но не се наложи да чака толкова дълго за сведенията, които му бяха необходими. Когато Пит стана от масата, за да последва Волверстон, мис Бишоп го задържа с един въпрос.
— Мистър Пит — попита тя, — нали и вие избягахте от Барбадос заедно с капитан Блъд?
— Това е вярно. И аз бях роб на вашия чичо.
— И оттогава сте непрекъснато с капитан Блъд?
— Винаги съм бил негов щурман.
Тя кимна. Беше спокойна и сдържана, но негова светлост забеляза необикновената й бледност, въпреки че нямаше нищо чудно в това след всичко, което беше изживяла през деня.