— Плавал ли е някога с вас един французин на име Каюзак?
— Каюзак ли? — Пит се засмя. Името му припомни нещо смешно. — Да. Беше с нас при Маракайбо.
— А друг един французин на име Левасьор?
Негово превъзходителство се учуди, че Арабела е запомнила толкова добре тези имена.
— Да. Каюзак беше помощник на Левасьор, докато той умря.
— Кой умря?
— Левасьор. Беше убит преди две години на един от островите Вирхен.
Последва кратко мълчание. После мис Бишоп попита с още по-спокоен от преди глас:
— Кой го уби?
Пит отговори с готовност. Нямаше причини да не отговаря, но започваше да се учудва от разпита.
— Капитан Блъд го уби.
— Защо?
Пит се поколеба. Подобен разказ не беше подходящ за нежни женски души.
— Скараха се — отвърна той кратко.
— Не е ли било за една… дама? — продължи неумолимо разпита си мис Бишоп.
— Може и така да се изрази.
— Как се казваше дамата?
Пит повдигна учудено вежди, но въпреки това отговори:
— Мис Д’Ожерон. Дъщерята на губернатора на Тортуга. Беше избягала с Левасьор и… и Питър я освободи от мръсните му ръце. Левасьор беше твърде неприятен човек и напълно заслужаваше съдбата си.
— Разбирам… А… а капитан Блъд още ли не се е оженил за нея?
— Още не — изсмя се Пит, който знаеше много добре, че слуховете, които се носеха в Тортуга за бъдещата женитба на капитан Блъд с мадмоазел Д’Ожерон, нямаха никакво основание.
Мис Бишоп кимна мълчаливо и Джереми Пит се извърна да си тръгне, доволен, че разпитът е свършил. Спря на вратата, за да им съобщи нещо:
— Може би ще ви бъде приятно да узнаете, че капитанът измени заради вас курса на кораба. Има намерение да ви свали на брега на остров Ямайка колкото може по-близо до Порт Роял. Вече направихме завой и ако вятърът се задържи, скоро ще си бъдете у дома, мадам.
— Много любезно от негова страна… — отвърна проточено негова светлост, след като видя, че мис Бишоп няма намерение да отговори. Тя гледаше печално пред себе си, сякаш погледът й се губеше в празно пространство.
— Вярно е това, което казвате — съгласи се Пит. — Поема рискове, каквито други на негово място не биха поели. Но той винаги постъпва така.
Пит излезе и остави негова светлост дълбоко замислен. Замечтаните му сини очи, въпреки сънливостта си, настойчиво изучаваха лицето на мис Бишоп, а вътре в себе си той изпитваше нарастващо безпокойство. След някое време мис Бишоп го погледна и проговори:
— Вашият Каюзак, изглежда, ви е казал истината.
— Разбрах, че проверявахте точно това — рече негова светлост. — Но ми е чудно защо ви беше нужно.
Като не получи отговор, той продължи да я наблюдава, а дългите му тънки пръсти си играеха с една къдрица от златистата перука, която обграждаше лицето му.
Мис Бишоп седеше до масата замислена, със сключени вежди и сякаш разглеждаше красивата испанска дантела на покривката. Накрая негова светлост прекъсна мълчанието.
— Този човек ме удивлява — каза той с бавния си, вял глас, който сякаш никога не променяше своята интонация. — Доста учудващо е само по себе си обстоятелството, че ще смени курса на кораба заради нас; но това, че поема риск заради нас — че се осмелява да навлезе в крайбрежието на Ямайка… това, както казах, ме удивлява.
Мис Бишоп вдигна поглед към него. Имаше твърде замислен вид. След малко устните й трепнаха доста странно и му се стори — презрително. Тънките й пръсти започнаха да чукат по масата.
— А още по-удивително е, че не ни иска откуп — каза тя най-после.
— Вие заслужавате точно това.
— О, и защо, ако смея да попитам?
— Обикновено назовавам нещата с истинските им имена.
— Така ли? Дявол да ме вземе! На ваше място аз не бих се хвалил с подобно нещо, защото то е признак или на крайна младост, или на крайна глупост. — Както виждате, негова светлост се придържаше към философските възгледи на лорд Съндерланд. След миг той прибави: — Същото нещо важи и за проявите на неблагодарност.
Бузите й се оцветиха леко.
— Явно, че ваша светлост не е доволен от мене. Много съм нещастна от това. Надявам се вашето недоволство да има по-здрави основи, отколкото житейските ви възгледи. Досега не знаех, че неблагодарността е качество само на младите и глупавите.
— Не съм казал подобно нещо, мадам. — В гласа му прозвуча рязкост, предизвикана от нейния също рязък тон. — Ако си дадете труд да ме слушате по-внимателно, няма да разбирате погрешно моите думи. За разлика от вас не винаги казвам всичко, което мисля, но поне казвам точно това, което искам да предам. Да бъдеш неблагодарен, е може би човешко, но да проявяваш неблагодарност, е детинско.