— Струва ми се, че… че не разбирам. — Веждите й бяха сключени. — Аз ли съм проявила неблагодарност? Към кого?
— Към кого ли? Към капитан Блъд. Не се ли притече той да ни спаси?
— Притекъл се да ни спаси? — студено попита тя. — Не ми беше известно, че е знаел за нашето присъствие на „Милагроса“. Негова светлост си позволи да направи лек жест на нетърпение.
— Но може би ви е известно, че ни освободи — каза той. — И понеже живеете из тези диви краища на света, сигурно ви е известно това, което се знае дори в Англия, а именно, че Блъд се ограничава да води военни действия само против испанците. Така че да го наречете крадец и пират, означава да преувеличите обвинението спрямо него, и то в момент, когато би било по-благоразумно това обвинение да се подцени.
— По-благоразумно? — Гласът й беше пълен с презрение. — А какво общо имам аз с благоразумието?
— Нищо, доколкото забелязвам. Но поне бъдете малко по-великодушна. Казвам ви откровено, мадам, че ако бях на мястото на капитан Блъд, нямаше да бъда толкова внимателен. Бог да ме убие! Когато си представите колко е изстрадал от собствените си съотечественици, можете да се удивлявате заедно с мене, че си дава труд да прави разлика между англичани и испанци. Да бъде продаден като роб! Уф! — Негова светлост потрепера. — И то на някакъв проклет колониален плантатор. — Той млъкна веднага. — Моля ви за извинение, мис Бишоп. За момент…
— Бяхте твърде увлечен да защищавате този… морски разбойник. — Тя го прекъсна с презрение, което беше преминало едва ли не в озлобление.
Негова светлост отново се загледа в нея. След малко притвори очи и наклони леко глава.
— Чудно ми е защо го мразите толкова — каза той тихо.
Бузите й пламнаха веднага, а веждите се сключиха смръщено и той реши, че е успял да я разгневи. Но не последва никакво избухване. Тя се овладя.
— Да го мразя ли? Господи! Що за мисъл. Просто не му обръщам внимание.
— А би трябвало, мадам — изказа откровено мисълта си лорд Джулиън. — Той заслужава да му бъде обърнато внимание. Такъв човек, който може да извърши подвиг като днешния, би бил ценна придобивка за флотата на негово величество. Ненапразно е служил под командуването на Де Ройтер. Той е бил гениален моряк и, проклет да бъда, ученикът е достоен за учителя си, ако въобще мога да съдя за тези неща. Съмнявам се дали в кралската флота има човек, равен на него. Помислете само, да се вмъкне преднамерено между двата испански кораба под дулата на оръдията им и по този начин да си размени ролите с тях! За такова нещо е необходим кураж, находчивост и изобретателност. С тази си маневра той не заблуди само нас, сухоземните обитатели. Испанският адмирал можа да разбере намеренията му едва когато беше вече станало твърде късно и Блъд го държеше в ръцете си. Велик човек е той, мис Бишоп. Човек, който заслужава внимание.
Мис Бишоп не можеше да сдържа повече своята ирония:
— Би трябвало да се възползувате от влиянието си пред лорд Съндерланд и да издействувате офицерско назначение за него от краля.
Негова светлост се изсмя тихо:
— Това е направено вече. Неговото назначение е в джоба ми.
Учудването й се засили още повече, когато той й разправи накратко всички обстоятелства около своето пътуване. Остави я изумена и отиде да търси капитан Блъд. Но беше все още заинтригуван. Негова светлост щеше да бъде по-щастлив, ако Арабела проявяваше по-малко безкомпромисност по отношение на Блъд.
Той намери капитана да се разхожда по кърмата. Блъд беше измъчен душевно от битката си с дявола, но негово превъзходителство не можеше да подозре това. С привичната си фамилиарност лорд Джулиън хвана капитана под ръка и тръгна с него.
— Какво искате още? — попита рязко Блъд, чието настроение беше отвратително.
Негова светлост не се смути.
— Желая да бъдем приятели, сър — каза той учтиво.
— Проявявате голямо снизхождение към мене!
Лорд Джулиън не обърна внимание на явния сарказъм.
— Странно съвпадение да се срещнем по този начин, още повече, че дойдох чак в Карибско море, за да ви намеря.
— Не сте първият, който си е поставил подобна цел — насмешливо отвърна Блъд. — Но мнозинството от другите биваха испанци и не са имали вашия късмет.
— Вие ме разбирате съвсем погрешно — каза лорд Джулиън и се зае да изложи целите на своята мисия.
Когато свърши, капитан Блъд, който до този момент беше скован от изумление, освободи ръката си от ръката на лорда и застана пред него.
— Вие сте мой гост на този кораб — каза той — и аз съм запазил известни представи за добро държане, въпреки че съм крадец и пират. Затова няма да ви кажа какво мисля за вас, загдето се осмелявате да ми предадете подобно предложение, нито мнението ми за лорд Съндерланд — понеже е ваш роднина, — загдето е имал нахалството да ми го изпрати. Но никак не ме учудва, че един от министрите на Джеймз Стюарт смята, че всеки човек може да бъде подкупен да измами тези, които са му се доверили. — И той посочи с ръка към средната част на палубата, откъдето се чуваше меланхоличният напев на пиратите.