— Пак не ме разбрахте добре — извика лорд Джулиън възмутен и разтревожен. — Никой няма подобни намерения. Вашите хора ще постъпят на кралска служба заедно с вас.
— И вие мислите, че те ще тръгнат с мен против своите братя — против „Бреговото братство“? Бога ми, лорд Джулиън, вие нищо не разбирате. Не е ли останала в Англия поне сянка от представата за чест? А има и нещо друго. Смятате ли, че бих приел офицерска служба от крал Джеймз? Казвам ви, че не бих си изцапал ръцете с подобен документ, въпреки че са ръце на крадец и пират. Вие чухте днес мис Бишоп да ме нарича крадец и пират — същество, заслужаващо само презрение, парий. А кой ме е направил такъв? Кой ме е направил крадец и пират?
— Щом сте били бунтовник… — започна негова светлост.
— Вие трябва да знаете, че съвсем не съм бил бунтовник. Никой дори не е твърдял, че е така. Може би щях да им простя, ако се бяха опитали да го сторят. Но дори и това покривало не бе наметнато върху тяхната злонамереност. Нямаше никаква грешка. Бях осъден точно за това, което бях извършил. Кръвожадният вампир Джефрис, да е проклет навеки, ме осъди на смърт, а неговият достоен господар, Джеймз Стюарт, ме обрече на робство след това само защото бях проявил състрадание, защото се опитах да облекча болките на едно човешко същество, без да обръщам внимание на неговата вяра или политически разбирания, защото превързах раните на човек, осъден като изменник. Това е моето престъпление. Всичко това можете да намерите в съдебните протоколи. И затова бях продаден като роб, защото според английските закони, както се изпълняват от Джеймз Стюарт в нарушение на божиите заповеди, всеки, който подслони или подпомогне бунтовник, сам бива третиран като такъв. Сънували ли сте поне какво значи да бъдеш роб?
Блъд млъкна посред най-голямата си възбуда. Помълча за миг и след това се отърси от нея, сякаш беше някаква дреха. Гласът му стана отново нормален. Засмя се уморено и презрително:
— Достатъчно! Започвам да се горещя за нищо и никакво. Струва ми се, че се оправдавам, а бог знае, че не съм свикнал на подобно нещо. Благодаря ви, лорд Джулиън, за добрите намерения. Но вие може би ще ме разберете. Приличате ми на човек, който може да ме разбере.
Лорд Джулиън стоеше неподвижно. Беше дълбоко поразен от думите на събеседника си, от страстното, красноречиво избухване, при което с няколко остри, точни фрази той бе представил убедително своето обвинение против човечеството, всички доводи в своя защита и се бе оправдал по всички приписвани му престъпления-Негова светлост погледна смелото, енергично лице, мъртвешки бледо в светлината на големия кърмов фенер, и погледът му се замъгли. Беше съвършено объркан.
— Жалко — каза той и въздъхна тежко. — Дявол да ме вземе! Много жалко! — И подтикнат от внезапно чувство на великодушие, му протегна ръка. — Нека въпреки всичко да не се сърдим, капитан Блъд.
— О, не се сърдя. Но… аз съм крадец и пират. — Той се засмя тъжно и без да обръща внимание на протегнатата му ръка, си тръгна.
Лорд Джулиън остана неподвижен и се загледа след високата фигура, която се отдалечаваше. После отпусна безпомощно и унило ръце и се отправи към каютата.
На прага на коридора той се натъкна на мис Бишоп, която беше с гръб към него и се движеше в същата посока. Той я последва, но мислите му все още бяха заети напълно с капитан Блъд и не обърна внимание на нейното държане.
В каютата той се отпусна в едно кресло и избухна с необичайна за него сила.
— Проклет да съм, ако съм срещал човек, който да ми се нрави повече или дори поне толкова. И нищо не може да се направи с него.
— Чух всичко — призна тихо Арабела. Беше побледняла и не отдръпваше поглед от стиснатите си ръце.
Той я погледна изненадано и започна замислено да я изучава.
— Чудно ми е — каза той след малко — дали не сте вие причината за тази беда. Вашите думи го терзаят. Няколко пъти ми ги подхвърля. Не приема офицерско назначение на кралска служба, не иска да ми стисне ръка дори. Какво трябва да се прави с такъв човек? Въпреки своя късмет той ще свърши живота си на някоя мачта. И в настоящия момент този донкихотовски глупак се подлага на опасност заради нас.