Зад гърба им изгърмя оръдие.
— Това е сигнал да легнем в дрейф — каза Блъд все така безразлично и въздъхна.
Волверстон се изправи предизвикателно пред капитана си.
— Преди да легна в дрейф по негова заповед, ще се постарая да изпратя полковник Бишоп в ада. — Той се изплю, за да подчертае твърдото си намерение.
Негово превъзходителство се намеси:
— Но ако разрешите, смятам, че няма защо да се опасявате от полковник Бишоп. Като се вземе предвид услугата, която направихте на неговата племенница и на мене…
Пресипналият смях на Волверстон го прекъсна.
— Чуйте какво каза този джентълмен! — подигра се той. — Ясно е, че не познавате полковник Бишоп. Той няма да се откаже от кръвта, която смята, че има да взема, нито заради племенницата си, нито заради дъщеря си, нито дори заради собствената си майка. Той е кръвопиец. Отвратителна гадина. Ние с капитана го познаваме добре. Били сме негови роби.
— Но нали и аз съм тук? — заяви лорд Джулиън с достойнство. Волверстон отново се изсмя, а негова светлост почервеня. Почувствува нужда да повиши обикновено спокойния си глас.
— Уверявам ви, че моята дума има известна тежест в Англия!
— О, да… в Англия. Но тук не е Англия, дявол да го вземе!
Разнесе се втори изстрел и едно ядро плесна във водата на около половин кабелт зад кърмата им. Блъд се наведе над парапета към русия младеж, застанал точно под него до кормчията.
— Нареди да се приберат платната — каза той спокойно. — Ще легнем в дрейф.
Но Волверстон се намеси отново.
— Почакай малко, Джереми! — изрева той. — Почакай! И се извърна с лице към капитана, който бе сложил ръка на рамото му с печална усмивка.
— Спокойно, Стари вълко! Спокойно! — укори го Блъд.
— Ти се успокой, Питър. Ти си полудял! Нима искаш да ни изпратиш всички в ада заради това студенокръвно девойче?
— Спри! — извика Блъд, обхванат от внезапен изблик на ярост.
Но Волверстон не можеше да спре толкова лесно.
— Това е истината, глупако. Тази фуста те е направила страхливец. За нея се страхуваш — за дъщерята на полковник Бишоп! Господи, не разбираш ли, че на борда ще избухне бунт. Лично аз ще предпочета да застана начело на бунта, отколкото да бъда обесен в Порт Роял.
Погледите им се срещнаха; в единия имаше мрачно предизвикателство, а в другия тъп гняв, изненада и болка.
— Не става въпрос за предаването на никого от борда на този кораб освен на мен самия — каза Блъд. — Ако Бишоп може да докладва в Англия, че съм хванат и обесен, той ще се покрие със слава и в същото време ще утоли личната си ненавист спрямо мен. Това би трябвало да го задоволи. Ще му изпратя съобщение, че съм готов да се предам на борда на неговия кораб, като взема със себе си мис Бишоп и лорд Джулиън, но само при условие че бъде разрешено на „Арабела“ да продължи безпрепятствено пътя си. Доколкото го познавам, той ще се съгласи на подобна сделка.
— Тази сделка няма да му бъде предложена — отвърна Волверстон още по-разгорещено от преди. — Ти си полудял, Питър, щом можеш да измислиш подобно нещо!
— Но не съм луд като тебе да говоря за бой с тези кораби. — Той посочи с ръка към преследващата ги флота, която бавно, но сигурно ги настигаше. — Преди да изминем още половин миля, ще бъдем в обсега на оръдията им.
Волверстон изруга и внезапно замлъкна. С края на единственото си око забеляза стройната фигура, облечена в сива коприна, която се изкачваше по стълбите. Толкова погълнати бяха от спора, че не бяха забелязали мис Бишоп, когато излезе от вратата на коридора за към каютите. Тримата мъже на кърмата и Пит под тях не бяха забелязали и нещо друго. Преди няколко мига Огл, последван от своята оръдейна команда, беше излязъл от главния люк и говореше сърдито с напусналите постовете си канонири, които се тълпяха около него.
Дори и сега Блъд не ги забелязваше. Той се обърна да погледне мис Бишоп и се учуди, че е дошла на кърмата, при все че вчера го беше отбягвала. Присъствието й в този момент, представил характера на спора му с Волверстон, беше крайно неудобно.
Тя застана пред него мила и изящна в рокля от блестяща сива коприна. Бузите й бяха леко порозовели, а в кафявите й очи, които гледаха така откровено и честно, блестеше възбуда. Не носеше шапка и утринният бриз развяваше къдриците на златистокестенявата й коса.
Капитан Блъд свали шапка и се поклони мълчаливо, а тя отговори сдържано и церемониално на поздрава му.
— Какво става тук, лорд Джулиън? — попита тя.
В отговор от корабите, към които беше отправила учудено очи Арабела, се разнесе трети изстрел. Тя сбърчи чело. Погледът и се премести последователно върху всеки от мъжете, които стояха мрачно пред нея и се чувствуваха твърде неловко.