— Това са кораби от ямайската флота — отговори негова светлост.
Обяснението беше достатъчно. Но и никой не можа да прибави нещо повече, защото в този миг вниманието им беше привлечено най-после от Огл, който се изкачваше бързо по широката стълба, последван от своите хора. Инстинктивно всички почувствуваха някаква неясна заплаха.
На върха на стълбата Блъд се изправи срещу Огл и му прегради пътя. Лицето и цялата му фигура изразяваха строгост и непреклонност.
— Какво е това? — попита рязко капитанът. — Мястото ти е на оръдейната палуба. Защо си го напуснал?
Рязкото обръщение накара Огл да се спре и от израза му изчезна всякаква следа от нападателност. Прояви се силата на стария навик към подчинение и естественият авторитет на Блъд, в който се криеше тайната за властта на капитана над неговите хора. Но това не отклони канонира от намеренията му, а само увеличи неговата възбуда.
— Капитане — каза той и посочи преследващите ги кораби. — Ние сме в ръцете на полковник Бишоп. Не можем нито да бягаме, нито да се бием.
Блъд сякаш стана още по-висок, а лицето му доби по-суров израз.
— Огл — рече той с рязък и студен като стомана глас, — мястото ти е на оръдейната палуба. Веднага ще се върнеш там заедно с командата си, защото в противен случай…
Но Огл го прекъсна с възбуден жест:
— Заплахите няма да помогнат, капитане.
— Няма ли да помогнат?
За първи път в цялата му кариера на пират негова заповед не беше изпълнена и за първи път един човек не му се подчиняваше въпреки клетвата, положена от всички, които се присъединяваха към него. Неподчинението идваше от човек, в когото имаше доверие — един от старите му барбадоски приятели. Това го изпълни с горчивина и го накара да се поколебае, преди да прибегне до мерките, които инстинктът му подсказваше, че трябва да бъдат взети. Ръката му хвана дръжката на пистолета, затъкнат в пояса.
— И това няма да ти помогне — предупреди го Огл още по-ожесточено. — Хората са на едно мнение с мене и настояват на него.
— А какво е то?
— Че има начин да се спасим. Докато има друга възможност, не искаме нито да бъдем потопени, нито да ни обесят.
Тълпата от седемдесет-осемдесет пирати, застанали зад Огл, шумно одобри неговите думи. Погледът на капитан Блъд обходи редиците на решително настроените хора и се спря отново върху Огл. Във всичко това имаше някаква неясна заплаха, някакъв бунтовен дух, който капитанът не можеше да разбере.
— В такъв случай ти си дошъл да ми дадеш съвет, така ли? — попита той с предишната си строгост.
— Точно така, капитане. Един съвет. Ето това момиче. — Той посочи към Арабела с голата си ръка. — Момичето на Бишоп, племенницата на губернатора на Ямайка… Искаме я за заложница.
— Правилно! — зареваха в хор пиратите, а един-двама дори потвърдиха с повече думи.
Капитан Блъд веднага разбра мислите им. Външно той никак не се измени, но сърцето му се сви от страх.
— Нима си въобразявате — попита той, — че мис Бишоп ще се окаже толкова ценна заложница?
— Имаме щастие, че е на борда. Да легнем в дрейф, капитане, да им сигнализираме да изпратят лодка и да се уверят, че мис Бишоп е при нас. Сетне да им съобщим, че ако се опитат да възпрепятствуват отплаването ни, ние най-напред ще обесим момичето и сетне ще се бием. Може би това ще охлади желанието на полковника.
— А може би няма — отвърна му провлеченият и подигравателен глас на Волверстон и неочакваният съюзник се приближи до Блъд. Той посочи презрително с палец към хората в средата на кораба, чието число се увеличаваше от непрекъснато прииждащите моряци. — Някои от тия гарги може да повярват на приказките ти. Въпреки че между тях има известен брой от бившите роби на Барбадос и те трябва да бъдат по-разумни, защото познават полковник Бишоп не по-зле от мене и тебе. Ако смяташ да повлияеш върху чувствата на полковник Бишоп, значи си още по-голям глупак, Огл, отколкото съм те смятал по всички други въпроси, освен когато се отнася до оръдията ти. Затова не трябва да се ляга в дрейф, освен ако искаш да бъдем потопени. Дори да бяхме натоварени догоре с племенници на полковника, това нямаше да го възпре. Току-що казвах на негова светлост — понеже и той като тебе мисли, че щом мис Бишоп е на борда, ние сме в безопасност, — че мръсният робовладелец няма да се откаже от разплащане на дълговете си дори заради собствената си майка. И ако не беше такъв глупак, Огл, нямаше да става нужда аз да ти казвам всичко това. Трябва да се бием, момчета…