— Как можем да се бием? — избухна Огл, като се опита да разсее впечатлението, произведено сред пиратите от доводите на Волверстон. — Може да си прав, а може и да не си. Трябва да опитаме. Това е единствената ни възможност…
Остатъкът от думите му беше заглушен от рева на моряците, които настояваха момичето да бъде задържано като заложница. В това време откъм подветрената страна едно оръдие изгърмя по-силно от преди и всички видяха как ядрото плисна вода зад десния им борд.
— В обсега на оръдията ни са — извика Огл, наведе се над парапета и изкомандува: — Дай кормилото по вятъра!
Пит стоеше до кормилото и се извърна безстрашно към възбудения канонир.
— Откога си започнал да командуваш и на горната палуба, Огл? Аз приемам заповеди само от капитана.
— Този път ще приемеш и моята заповед или кълна се в бога…
— Почакай! — прекъсна го Блъд и хвана ръката му. — Струва ми се, че има много по-добър начин.
Той погледна през рамо към приближаващите се кораби, предният от които беше едва на четвърт миля. Плъзна взор по мис Бишоп и лорд Джулиън, които бяха застанали един до друг на няколко крачки зад него. Забеляза, че Арабела е побледняла и напрегнато е втренчила развълнуван поглед в него. С разтворени уста тя следеше как се решава нейната съдба.
Блъд обмисляше бързо всички възможности, ако застреля Огл и предизвика бунт. Беше уверен, че някои от хората ще се присъединят към него. Но беше също така уверен, че мнозинството ще му се противопоставят и ще победят въпреки всички негови усилия, разчитайки на възможността да се спасят, като задържат мис Бишоп за заложница. А ако това стане, то при всякакво развитие на събитията мис Бишоп ще загине. Защото, дори да се съгласи полковникът с искането им, те пак ще я задържат като заложница и в края на краищата ще се разправят с нея.
Междувременно нетърпението на Огл нарастваше. Блъд все още го държеше за ръката и той навря лице в неговото.
— Какъв е този по-добър начин? — попита той. — Няма по-добър начин. Не можете да ме залъжете с приказките на Волверстон. Той може да е прав, а може и да не е. Ще опитаме. Казах вече, че това е единствената ни възможност и трябва да се опита.
По-добрият начин, който имаше предвид Блъд, беше предложеният вече на Волверстон план. Той не знаеше дали хората, обхванати от паника благодарение на Огл, щяха да се съгласят с мнението на Волверстон, или не. Но виждаше съвършено ясно, че и да се съгласят с предложението му, няма да се откажат от намеренията си спрямо мис Бишоп; щяха да използуват доброволното предаване на капитана като допълнителен коз в играта против губернатора на Ямайка.
— Заради нея попаднахме в клопка — продължи да се гневи Огл. — Заради нея и заради тебе. Ти рискува живота на всички ни, за да я отведеш в Ямайка, и сега нямаме намерение да умираме, щом има възможност чрез нея да подсигурим безопасността си.
Той понечи отново да се обърне към кормчията под него, но ръката на капитан Блъд го стисна още по-силно; Огл се освободи с ругатня. Но Блъд беше взел вече решение. Той беше открил единствения възможен изход и въпреки че не му беше твърде приятен, налагаше се да се възползува от него.
— Това, което предлагате, е отчаяна работа — извика той. — Аз знам напълно безопасен и лесен изход. Почакайте! — Той се наведе над парапета и заповяда на Пит: — Дай кормилото по вятъра! Нека корабът легне в дрейф и сигнализирай да изпратят лодка.
При тази внезапна отстъпка на кораба се възцари мълчание, изпълнено с учудване и подозрение. Пит не правеше изключение от общото настроение, но веднага изпълни заповедта. Гласът му прозвуча, за да даде необходимите нареждания, и след кратко изчакване двадесетина моряци се впуснаха да ги изпълняват. Скрипците заскърцаха, корабът се обърна по вятъра и отпуснатите платна зашумяха. Капитан Блъд се извърна и повика лорд Джулиън. Негова светлост се поколеба за миг и след това се приближи с изненада и недоверие — недоверие, което се споделяше от мис Бишоп. Подобно на негова светлост и на всички останали тя също беше поразена от ненадейната отстъпка на Блъд, но поради съвсем други причини.
Капитан Блъд застана до парапета заедно с лорд Джулиън и обясни своето държание. Накратко и ясно той съобщи на хората за целта на пътуването на лорд Джулиън в Карибско море и за предложението, което негова светлост му бе направил предишния ден.
— Негова светлост може да потвърди, че аз отхвърлих това предложение като оскърбително. Тези от вас, които са пострадали от владичеството на крал Джеймз, ще ме разберат. Но сега, когато положението ни е отчаяно, когато не можем да избягаме и може би ще бъдем победени, както каза Огл, аз съм готов да тръгна по стъпките на Морган, да приема офицерско назначение на кралска служба и с това да ви предпазя.