За миг всички се вцепениха, сякаш беше паднал гръм. След това се повтори вавилонското стълпотворение. Мнозинството, като хора, приготвили се да умрат и получили внезапно нова надежда за живот, посрещнаха възторжено това съобщение. Но много от тях се колебаеха да вземат окончателно решение, докато не им бъде отговорено на няколко въпроса и главно на един, който беше зададен от Огл.
— А Бишоп ще зачете ли кралската заповед, когато я получиш?
На това отговори лорд Джулиън:
— Ще му се види тесен светът, ако се опита да не зачете кралската власт. И дори да се опита, можете да бъдете сигурни, че собствените му офицери ще му се противопоставят.
— Да — каза Огл, — това е вярно.
Въпреки това няколко души открито се възпротивиха на подобно решение. Един от тях беше Волверстон и той веднага изказа ненавистта си.
— Предпочитам да изгния в ада, отколкото да служа на краля! — изрева той вбесен.
Но Блъд го успокои, както и всички, които мислеха по този начин.
— Никой, който не иска, не е длъжен да постъпи заедно с мене на кралска служба. Това не влиза в сделката. Аз приемам службата заедно с тези от вас, които пожелаят да ме последват. Не мислете, че приемам с охота. Аз самият напълно споделям чувствата на Волверстон. Приемам службата като единствен изход, за да се спасим от сигурна гибел, към която ви подведох може би със собствените си постъпки. А тези от вас, които не пожелаят да ме последват, ще се възползуват от същата неприкосновеност като другите, а по-късно ще бъдат свободни да ни напуснат. При тези условия ще се продам на краля; Нека лорд Джулиън, представител на държавния секретар, да каже дали е съгласен.
Негова светлост даде незабавно и ясно съгласието си и с това въпросът беше приключен. Лорд Джулиън се видя прицел на добросърдечни шеги и насмешливи приветствени възгласи. Той се втурна към каютата си, за да вземе заповедта. Изпитваше тайно задоволство от обрата на събитията, защото той му помогна да изпълни мисията, с която беше изпратен.
Междувременно боцманът сигнализира на ямайските кораби да изпратят лодка, а моряците се пръснаха шумно край парапета, за да гледат приближаването на големите, величествени кораби.
Когато Огл напусна кърмата, Блъд се извърна и се изправи лице с лице срещу мис Бишоп. Тя го наблюдаваше със светнали очи, но когато видя отчаяния му израз и набръчканото чело, собственото й изражение бързо се промени. Приближи се до него с необичайно за нея колебание и леко докосна ръката му.
— Вашият избор е мъдър, сър — похвали го тя, — въпреки че не отговаря на желанията ви.
Той погледна мрачно Арабела, заради която беше направил тази жертва.
— На вас дължа това или поне така си мисля — каза той тихо.
Тя не го разбра.
— Вашето решение ме избавя от ужасна опасност — призна Арабела и дори само от спомена потръпна. — Но не разбирам защо в началото сте се колебали да приемете. Та това е съвършено почтена служба.
— Служба при крал Джеймз? — насмешливо попита той.
— Служба на Англия — поправи го тя с лек укор. — Страната е всичко, сър, а суверенът — нищо. Крал Джеймз ще си отиде, други ще дойдат на негово място и ще си отидат, но Англия остава и нейните синове трябва да й служат честно, независимо от това дали одобряват, или не хората, които я управляват по тяхно време.
Блъд остана леко изненадан и след това се усмихна.
— Умела защита — одобри той. — Трябваше да го кажете на екипажа. — В гласа му се засили насмешливата нотка. — А предполагате ли, че тази почтена служба може да възстанови доброто име на човек, който е бил пират и крадец?
Тя отвърна поглед и отговори с леко треперещ глас:
— Ако… въобще този човек се нуждае от възстановяване на доброто си име. Може би… може би са се отнесли с него твърде сурово.
Сините очи на Блъд блеснаха, а здраво стиснатите му устни се отпуснаха.
— Е… щом мислите така — каза той, загледан в нея с някаква странна жажда в погледа, — то животът може да не е чак толкова лош и дори службата при крал Джеймз да се окаже търпима.
Блъд погледна към морето и забеляза една лодка да се отделя от големите кораби, които бяха легнали в дрейф и се поклащаха леко на около триста метра. Държанието му се промени изведнъж. Върна си самообладанието. Приличаше на човек, оздравяващ от тежка болест.
— Ако слезете и вземете вашите вещи и прислужницата си, веднага ще бъдете изпратена на един от корабите на флотата — каза той и посочи лодката.
Арабела си отиде, а той остана с Волверстон, облегнат на парапета, да наблюдава приближаването на лодката, карана от дванадесет моряци под командуването на един облечен в червено човек, застанал неподвижно на кърмата. Той насочи телескопа към тази фигура.