„Обични ми, бедни татко!
Злите хора са те обидили и невинно са те наказали, но ти не се отчайвай. Бог е добър. Спомняй си винаги, че твоето дете, твоята жена и твоят брат те обичат и помнят. Нека тяхната любов и техните благопожелания те придружават оттатък морето, в далечната, чужда страна. Мисли винаги за нас, както ние ще мислим за тебе. Приеми безброй целувки от мен, от мама и от чичо Матийо.
Не се отчайвай, татко! Живей и не забравяй твоя малък Андре.“
Тези редове беше написала Херманса и ги бе дала на Марион да ги предаде на нещастния мъж.
Когато Драйфус притисна ридаещ цветята до устните си и горещите му сълзи намокриха розите и теменугите, и когато тежките му въздишки се издигаха към всевишния, равнодушието у него изчезна и той почувства, че хората му бяха ограбили само това, което му бяха дали. Най-красивото, най-възвишеното и най-святото те, обаче, не можеха да му отнемат — любовта, която цъфтеше в сърцата на близките му.
26.
Граф Естерхази видя как поругаха честта на неприятеля му и това удовлетвори донякъде жаждата му за мъст.
Черният майор се запъти към входа на военното училище, за да намери файтона си. Тълпата бе толкова голяма, че неговият файтон не можеше да приближи, а графът пък не можеше да премине през тълпата.
Майорът бързаше, той трябваше да съобщи на военния министър разжалването. Времето не бе много хубаво, за да върви пеш. Сняг валеше непрекъснато от двадесет и четири часа, нещо необикновено за Франция. От североизток духаше вятър и беше много студено. Наблюдавайки тълпата, черният майор чу женски глас, който викаше близо до него:
— Оставете ме да вляза, той е невинен, аз трябва да говоря с военния министър.
— Някоя побъркана — каза си Естерхази, като се обърна равнодушно към тази, която викаше.
Изведнъж той се сепна. Студени тръпки побиха тялото му и за миг побледня. Майорът видя жената, която се мъчеше да си пробие път през множеството, за да дойде до входа на военното училище. Тя приличаше на луда. Без да обръща внимание, че при блъскането си из тълпата бе смачкала шапката и бе си скъсала палтото, тя ту се молеше, ту плачеше пред хората, да я пуснат, ту ги блъскаше като луда само и само да може да напредне.
Най-после се приближи на пет крачки от Естерхази. Като видя това лице, черният майор се уплаши. Той позна Клаудина Лорет. Какво търсеше тя тука? Защо искаше да влезе във военното училище, където преди малко разжалваха капитан Драйфус?
Естерхази се досети за целта на младата жена. Не викаше ли тя, че Драйфус е невинен? Не питаше ли тя със сълзи на очи, дали не е късно да спаси капитана! Тази жена, която преди няколко месеца беше най-големият враг на капитана и се заканваше да му отмъсти и да го опропасти, сега се мъчеше да го освободи.
— Трябва да действам — скръцна със зъби черният майор, — тя е опасна. Само една нейна дума и Драйфус ще бъде свободен, а аз ще загина! Не ще позволя тази жена да унищожи плана ми, сега, когато постигнах целта си, когато осъдиха капитан Драйфус и спечелих хубавата Павловна с четирите й милиона рубли. Ще премахна това препятствие, ако ще и с цената на пролята кръв.
Бързо се приближи до Клаудина.
— Госпожице — каза той, като се поклони учтиво, — вие току-що казахте думи, които не само ме интересуват, но и ме трогнаха. Вие казахте, че капитан Драйфус е невинен! Това възможно ли е?
Клаудина бе застанала до графа уморена и развълнувана. Не можа да го познае. И през ум не й мина, че това бе същият човек, с когото бе говорила в тъмната стая в дома на майка Казота и на когото бе предала онова писмо, чрез което капитан Драйфус бе опозорен.
Гласът на майора не й бе познат, понеже тогава, на срещата им, той го беше преправил.
Естерхази познаваше добре младата жена. Той тайно я бе проследил няколко пъти преди да започне ужасната търговия за писмото, тъй като трябваше да разбере дали Клаудина нямаше връзка с някой негов неприятел.
— Господине, виждам, че сте висш офицер — зарадва се Клаудина — и можете да ми помогнете.
— На драго сърце, госпожице, щом ми кажете какво желаете.
— Заведете ме при военния министър.
— Какво искате от него?
— Ще съобщя на военния министър, че Драйфус е невинен.
— Знаете ли това положително? — запита черният майор престорено. — Негово Превъзходителство, военният министър не ще ви повярва.
— Аз ще му докажа.
— Ще му докажете ли! А какви са вашите доказателства?
Клаудина погледна недоверчиво.
— Извинете господине — каза тя, — трябва да бъда предпазлива. Драйфус е станал жертва на съзаклятие, а тези хора, които искат да го погубят, са богати, видни личности. Те могат да попречат и на мене, затова ще поверя тайната си само на военния министър.