— Имате право да сте предпазлива, обаче трябва да знаете, че говорите с един честен човек и за да сте уверена в това, ще ви кажа името си. Аз съм майор граф Естерхази.
— Благодаря ви, господин майор, но засега не ще ви кажа името си.
— Сега госпожице, ще ви заведа при военния министър. Ето моят файтон идва. Да се качим.
— Ще ви направя едно признание — каза Естерхази с престорен глас щом седнаха във файтона. — Аз съм най-добрият приятел на капитан Драйфус. Обаче сега е опасно за офицер да признае, че е в приятелски връзки с капитана, тъй като всеки, особено военните, считат Драйфус за долен шпионин и предател. Уверявам ви, че бих дал живота си, за да помогна на капитана. Вижте, госпожице, от тези писма ще се уверите, че сме били най-добри приятели.
Казвайки това, черният майор извади от джоба си няколко писма и ги показа на Клаудина. Те бяха от ония времена, когато двамата офицери бяха добри приятели.
— Жалко, че не познавате почерка на капитана.
— Познавам го добре — извика Клаудина, като погледна внимателно писмата. — Това е почеркът на Алфред, сега знам, че мога да ви поверя тайната.
Тя разказа на майора всичко. Каза му, че е била държанка на капитана, че той я оставил и че тя тогава му отмъстила, като продала негово писмо за голяма сума.
Сега се разкаяла, задето причинила такова нещастие на човека, когото е обичала, и вчера дошла от Лондон, за да го спаси.
— Вие сте направила голямо зло, госпожице — поклати глава Естерхази. — Бог ви е показал навреме правия път и ще можете да поправите всичко. Какви са вашите доказателства, че капитанът е невинен? Имате ли документа?
— Да — каза Клаудина. — Вие забравихте чека от английската банка, който ми даде непознатият.
Графът трепна.
— Имате ли още този чек? — запита той.
— Не, но той е у едно лице, което мога винаги да намеря.
— Кое е това лице? — запита черният майор. Той едва скриваше вълнението си. Този чек бе сигурно доказателство и голяма опасност за него.
— Чекът е в ръцете на Матийо Драйфус, брат на капитана.
— Ах! Значи в ръцете на един честен човек. Това ме успокоява. Не можете да си представите колко съм щастлив, че случаят ви е довел при мене. Не е лесно да се явите при военния министър, но аз ще ви помогна.
Файтонът спря.
— Почакайте тук — каза Естерхази, — аз ще поговоря с Негово превъзходителство и, ако е необходимо, ще ви повикам.
Майорът слезе от файтона и влезе във военното министерство.
Клаудина познаваше сградата и се увери, че наистина майорът я бе довел при военния министър. Тя не се съмняваше в добрите намерения на Естерхази, тъй като Драйфус често й бе казвал, че майорът е най-добрият му приятел.
Измина половин час. Най-после Естерхази се върна. На лицето Му се четеше доволство.
— Всичко върви както искате — осведоми я той радостно. — Отначало военният министър не искаше да ме чуе, но после ми каза, че е готов да ви изслуша и да прегледа доказателствата ви.
— Благодаря на Бога — каза Клаудина. — Нека отидем веднага при военния министър. Драйфус не трябва нито минута да страда повече.
— Това не става така бързо, както си мислите — каза Естерхази и дръпна една копринена връв във файтона.
Кочияшът удари конете и те тръгнаха.
— Какво правите? — запита Клаудина учудено. — Нали казахте, че военният министър ще ме изслуша?
— Да, казах, но Негово превъзходителство не може да ви приеме на официална аудиенция, понеже не желае да гръмнат вестниците и да го нападнат, в случай, че доказателствата ви са недостатъчни. Министърът желае тази вечер да ви приеме в двореца си пред портата „Св. Денис“. Той ми каза да ви заведа при него и ако сте съгласна, моят файтон ще ви чака там в осем часа.
— Много ви благодаря, че се заехте така приятелски с мене — погледна го Клаудина.
— Да ми благодарите? — отвърна усмихнат Естерхази. — Нали знаете, че съм готов да направя всичко за приятеля си Драйфус! Вие ще се учудите, като видите как ще ви помогна в благородната ви задача да освободите Драйфус.
Файтонът спря. Клаудина обеща, че точно в осем часа ще го чака пред портата „Св. Денис“ и слезе от файтона.
— Закарайте ме бързо вкъщи — заповяда Естерхази на кочияша.
След малко черният майор седеше в стаята си и довършваше дълго писмо. После позвъни и слугата Баптис влезе.
— Вземи най-добрия ми кон — извика Естерхази. — Нали знаеш къде се намира къщата на доктор Дюбоа?
— Да, господин графе — отговори Баптис, като се облегна на стола на господаря си, — запознах се с него, когато доведохте красивата млада рибарка от Нормандия…