— Добре — намръщи се майорът, — не те повиках да ми припомняш стари истории, които отдавна съм забравил.
— Слушам, господин графе — отвърна слугата и сви вежди. — Щом заповядате, верният ви слуга ще забрави всичко.
— Добре, така искам, сега бързай при доктор Дюбоа и му предай това писмо лично.
Естерхази отиде след пет минути до прозореца и видя как Баптис препускаше с коня.
— Този хлапак е станал много нахален — измърмори той, — сглупих, че го оставих да проникне в тайните ми. Трябва вече да го отстраня!
Един файтон спря в десет пред къщата, която се намираше по пътя за Версай. От файтона слязоха мъж, облечен в дълго палто, и една дама. Запътиха се към входа на къщата. Те похлопаха и вратата се отвори.
Портиерът се показа и ги поздрави учтиво.
— Негово Превъзходителство военният министър ни очаква — каза облеченият в черното палто. Черният майор и неговата спътница Клаудина Лорет влязоха.
— Съобщете на военния министър, че офицерът и дамата са пристигнали.
Портиерът се поклони. Върна се след няколко минути.
— Негово Превъзходителство военният министър ви очаква — каза той и изгледа със съмнение Клаудина.
Тръгнаха по постланата с килим стълба и стигнаха една врата. Естерхази и Клаудина влязоха в стаята. Тя беше богато наредена и навярно бе библиотеката на военния министър.
Побелял стар човек седеше до дипломатическо писалище. Той носеше златни очила. Изглежда, че косите му бяха побелели преди време, тъй като лицето му не бе старо.
— Това е военният министър — каза Естерхази тихо на Клаудина. — Поклонете се пред него и му кажете всичко, което тежи на душата ви.
После се приближи до стареца с войнишка почит и му каза тихо:
— Ваше превъзходителство, имам честта да ви представя дамата, за която ви говорих днес.
— Елате по-близо, дете мое — каза седящият до масата стар мъж. — Разкажете ми всичко, което тежи на сърцето ви, и ако мога, ще ви помогна!
Тези думи трогнаха Клаудина и тя падна на колене пред него.
— Ваше превъзходителство — проплака тя, — правосъдието иска да извърши убийство, за което съм виновна аз.
Седящият до писалището поклати със съмнение глава.
— Не се отчайвайте — каза той, — говорете ясно и ми кажете всичко.
— Драйфус е невинен. Ужасно съзаклятие е скроено срещу него. Аз продадох негово писмо, писано от капитана по-рано, на непознат мъж и се страхувам, че са го използвали, за да имат някакво доказателство срещу невинния и нещастен мъж. Да знаете, Ваше превъзходителство, колко ми тежи това на съвестта. Образът на Драйфус се явява пред мене, той прилича на скелет, окован във вериги, и аз чувам тяхното звънтене, гласът му, който ми шепти: „Ти ме погуби, ти открадна моята чест и моят живот, а някога ми се кълнеше в любов!“
Тя не можеше да говори повече, риданията заглушиха гласа й.
Белокосият мъж стана от стола и отиде при нея. Той хвана ръцете й и я вдигна. Естерхази се бе отдалечил в един ъгъл и наблюдаваше сцената.
— Как треперите — каза белокосият мъж, — като че ви тресе, пулсът ви е ускорен.
— Ах, господин министре, прощавайте, аз съм много разтревожена.
— Много разтревожена — повтори старецът. — Всичко ще се оправи, ако постоите няколко месеца в моята къща.
Клаудина се изненада. Тя се взря в мнимия министър.
— Във вашата къща ли? — запита тя.
— Да, в моето заведение. Бъдете кротка и ние всичко ще сторим, за да оздравеете.
— Да оздравея ли? — извика Клаудина, в душата на която се появи ужасно предчувствие. — Кой сте вие, господине? За Бога, къде се намирам?
Старецът малко учуден намести очилата си.
— Аз съм доктор Дюбоа — каза той, — а тази къща е лудница.
Клаудина се уплаши.
— По безчестен начин ме измамиха, злоупотребиха с доверието ми. Сега разбирам този подлец защо го направи — тя посочи към ъгъла. — Той ме доведе тук, защото иска да скрие доказателствата и по този начин да ми попречи да спася Драйфус. Не тържествувайгподлецо, не е необходим голям ум, за да се надхитри една беззащитна жена.
— Чуй ме — опита се доктор Дюбоа да я приближи.
Клаудина го отблъсна с всичка сила и се втурна към вратата.
— Още не сте ме пленили — извика тя, — ше избягам, а ако не успея, ще се хвърля през прозореца.
Жената се опита да отвори вратата, но тя беше заключена.
— Вие сте душевноболна — прошепна й Естерхази и я хвана здраво. — Аз ви мисля доброто, затова ви доведоха в лудницата на доктор Дюбоа.
Клаудина се освободи от ръцете му и се изсмя с дрезгав глас.
— Вие ми мислите доброто? — извика тя, като го погледна внимателно. — Достатъчно е да види човек злобните черти на лицето ви, за да разбере, че на никого досега на света не сте желали доброто. Чак сега се убедих, че сте човекът на когото продадох писмото и който иска да погуби Драйфус!