Двете жени останаха заедно три часа.
Американката чу изповедта на една нещастна жена, една покъртителна история. Катерина фон Ла Бриер разказа целия си живот на Алиса. Тя й разказа, че някога е била весело момиче, докато видяла за пръв път във Варшава красивия, но страшен образ на разбойника Михаил Панин. Този човек завладял сърцето й. Сторило й се, че красивите му сини очи я пронизвали. Снабдила се с портрета му и го криела винаги под възглавницата си. Една вечер в ложата на театъра се срещнала с един младеж, който много приличал на портрета, който тя си купила. Катерина се развълнувала, щом го видяла. Тя нито за миг не се усъмнила, че този до нея в ложата е Михаил Панин, понеже чувала от приятелките си, че известният разбойник често се преобличал и идвал във Варшава.
Всички посетители останали много доволни от представлението, само нейните погледи непрестанно срещали погледа на разбойника. Не след дълго тя била пленена от него. Веднъж разбойниците нападнали пощата и Михаил Панин застанал пред нея. През тази нощ той й се видял още по-красив, отколкото в театъра.
След това Алиса чу от Катерина същия разказ, който й бе разказал миналата нощ фалшификаторът.
Бедната жена разправи на детективката историята на горещата им любов. Тя разказа колко жесток бил баща й, барон Острау, как той ги разделил, въпреки че били венчани и как предал детето им в ръцете на един разбойник. След раждането Катерина се разболяла от силна треска и когато оздравяла, нейният баща я изпратил в Париж. Това пътуване станало толкова тайно, че даже прислугата на барона мислела, че Катерина е умряла. После тя чула, че баща й бил убит. Дори не отишла на погребението му.
Нейните близки настоявали да се омъжи. Дълго време Катерина отблъсквала желанието на роднините си, обаче най-после била принудена да се подчини, тъй като не желаела да остане при тях.
Омъжила се за маркиз фон Ла Бриер. На това място от разказа си, тя се разплака.
Алиса разбра, че Катерина не бе щастлива в брака си. Нещастната жена взе кърпа и избърса сълзите си. После започна да говори за най-важното нещо. Тя разказа на Алиса, че преди известно време видяла в църквата едно момиче, при вида на което много се развълнувала.
— Така трябва да изглежда моята дъщеря, ако още е жива — каза нещастницата. — Помислих, че Бог е изпратил моята Наталка, но когато извиках името й, изгубих съзнание. Заради това ви повиках. Искам на всяка цена да я видя, независимо дали тя е моята дъщеря или някоя чужденка. Но майчиното око не се лъже и аз предчувствам, че тя е моята дъщеря. Тя е в Париж, близо до мен, обаче аз сама не мога да я намеря. Трябва да се пазя и от мъжа си, който по някакъв начин е узнал моята тайна, затова не мога да я търся. Помогнете ми, госпожице Алиса! Намерете моята дъщеря. Господин Матийо Драйфус ми е говорил за вашата решителност и за вашия характер и се надявам, че съм поверила тайната си в чисти ръце. Ако успеете да намерите Наталка, аз ще ви възнаградя така, както една кралица възнаграждава този, който й е спасил живота. Кажете ми откровено, имате ли надежда да намерите моята дъщеря в този многолюден град?
Американката се замисли дали да каже на нещастната, че миналата нощ бе чула същата история от един разбойник. Дали да й каже, че фалшификаторът и убиецът Григорий Мирович и княз Михаил Панин са едно и също лице? Да й каже ли, че Наталка сега се казва княгиня Павловна Мирович и че нейният баща — разбойникът, я бе възпитал добре?
Трябваше да обмисли това. Алиса реши да не казва на Катерина фон Ла Бриер колко лесно може да изпълни желанието й, а само да приеме поръчката й.
— Вярвам, че скоро ще намеря вашата дъщеря и ще ви я доведа. Имам вече някои следи, които ще ме отведат до целта. Не искам да говоря за неща, които още не са сигурни.
Госпожа фон Ла Бриер прегърна американката и я помоли още веднъж да стори всичко, за да намери дъщеря й.
Дълбоко покъртена, Алиса си отиде от къщата на градоначалника. Часът беше един и половина по обяд. Тя знаеше, че в два часа ще се извърши венчавката на Павловна и граф Естерхази в „Нотр Дам“.
Детективката имаше желание да присъства на обреда. Тя искаше да види Павловна, желаеше да види възпитаното от разбойника момиче и да разбере дали заслужава да я заведе при великодушната и благородна майка.