Въпреки че църквата бе пълна с любопитни хора, детективката можа да си намери хубаво място до вратата. Около половин час Алиса стоя там, но даже не погледна към стоящия до нея свещеник.
— Младоженците идат, ето файтоните. Тези думи се разнесоха сред множеството. Файтоните спряха пред вратата на църквата. Княз Мирович и Ева Рихтер скочиха от първия файтон. Князът хвана Ева под ръка и се запъти с нея към църквата. Когато дойде до вратата, той забеляза Алиса и погледът му се срещна с нейния. Мирович трепна, стори му се, че се явява страшното видение на злокобното му бъдеще. Успя да надвие вълнението си, наведе поглед към земята и продължи пътя си.
Младоженците пристигнаха след две минути. Един добре облечен слуга скочи от файтона и отвори вратата.
Майор Естерхази слезе пръв.
— Това е храбрият офицер — шепнеше народът, — който е пазил предателя и шпионина Драйфус.
— Да живее граф Естерхази!
Черният майор поздрави всички! Ласкателството на множеството смири славолюбивата му душа. Майорът гордо гледаше народа. Ако и Драйфус с веригите си бе застанал до стълбите на черквата, възторгът на подлеца щеше да бъде пълен.
Естерхази протегна ръка, за да помогне на Павловна при слизането от файтона. Тя се облегна леко на рамото му.
Всички останаха очаровани от красотата на Павловна. Тя наведе поглед. Хвана Естерхази под ръка и тръгнаха към църквата.
Всички, които бяха близо, забелязаха нейната бледост.
— Не изглежда щастлива, печален вид има! А, Шарлота? — каза една дебела месарка на приятелката си. — Да беше ме видяла, когато се венчах с първия си мъж! Бог да го прости, отдавна съм го погребала, а след него още двама, но аз изглеждах тогава румена като палтото на онзи слуга.
— Да, госпожо, тогава момичетата бяха здрави, а мъжете бяха доволни. А сега, вижте колко бледа е невястата. Трябва да е болна.
Павловна се усмихна печално. Беше чула думите на жената и знаеше, че има право. Момичето забеляза две очи, които я гледаха със съчувствие. Очите на Алиса.
— Това ангелско лице не може да лъже — пошепна Алиса, която познаваше добре хората. — В това красиво тяло трябва да живее благородна душа и аз вярвам, че тя е дъщеря на достойна майка.
Тържествените звуци на органа поздравиха младоженците. Естерхази водеше жертвата си. Изглеждаше, че няма търпение да налапа плячката си.
Когато младоженците минаваха прага, се случи нещо необикновено. Малко дървено разпятие на Спасителя се намираше над вратата. Преди много години набожна жена го беше подарила на църквата. Седемдесетгодишният клисар даже не знаеше кога беше донесен този кръст в църквата „Нотр Дам“. В момента, когато младоженците минаваха през прага, кръстът падна, докосна цветята на Павловна и се счупи в краката й.
— Това е лош знак — зашепнаха всички, — бракът няма да е щастлив.
Естерхази и Павловна бързо минаха през парчетата на счупения кръст. След тях вървеше свещеникът, който се молеше до вратата на църквата. Той отиде с тях до олтара и застана до Мирович. Алиса също се приближи до младоженците.
Безброй свещи осветяваха църквата. Естерхази и Павловна се доближиха до олтара. Владиката изпълни венчалния обред. Словото му бе прочувствено. После каза на младоженците да си сменят пръстените и с висок глас да кажат дали се обичат и желаят ли да встъпят пред бога и пред света в законен брак.
— Граф Естерхази и княгиня Павловна Мирович, отговорете на въпросите ми с „да“ или „не“, за да видя, дали желаете да останете верни в нужда и смърт, в лоши и добри времена, за да мога да извърша светия обред над двама ви.
Изговаряйки тези думи, владиката се обърна към граф Естерхази, за да чуе думата му.
Черният майор отговори „да“, но момичето не каза нищо.
Мъртва тишина настана в църквата.
Владиката помоли още веднъж момичето. Павловна не отговори. Зрителите почнаха да негодуват. Мирович се разтрепера.
— Кажи, дете мое — прошепна той.
Павловна остана няма, тя стоеше като вдървена на мястото си. Естерхази побледня, той дръпна бедната към себе си и пошепна на ухото й:
— Спомни си за барон Емил фон Пикардин! Желаеш ли да унищожиш честта му или да го заставя да се самоубие?
Тя искаше да каже думата, но изведнъж издърпа ръката си от неговата.
— Не мога! — извика тя тихо. — Не мога! Владиката отстъпи няколко крачки назад.
— Не желаете ли да извърша обреда? — запита я той тихо.
— Не, не желая да мамя господа — извика Павловна и издигна ръцете си към небето. — Не мога да лъжа, не искам да заложа честта си и да дам клетва, която не мога да изпълня. Аз не мога да принадлежа на този човек, защото обичам другиго.