Изговаряйки тези думи, тя разкъса воала и венеца от главата си и ги хвърли на олтара.
— Вземете венеца — извика тя, — не искам да го нося, украсете ме с надгробни цветя, тъй като от олтара ще ме занесете в гроба!
Посетителите изтръпнаха. Едни се втурнаха към вратата на църквата, а други се мъчеха да се приближат до олтара.
. — Моето дете е полудяло — извика Мирович разплакан, — изгубило е ума си в деня на сватбата. Боже мой, твоето отмъщение наистина ме настигна. То ще ме погуби!
Мирович искаше да отиде към Павловна. Неочаквано той се олюля и падна на пода като ударен от гръм.
— Татко, татко — викаше Павловна и искаше да се хвърли върху него. — Боже, той е мъртъв и аз съм причина за неговата смърт! Естерхази я задържа.
— Клетвопрестъпнице — пошепна й той на ухото, — ще се каеш, задето не удържа думата си! Днес ти ме унижи пред цял Париж, но аз ще погубя и теб, и мъжа, когото обичаш!
— Аз не се плаша от твоето отмъщение, граф Естерхази — изгледа го гордо Павловна и се отдръпна от него. — Аз ще намеря такова убежище, където не ще смееш да ме преследваш. Хора като тебе се плашат от смъртта и бягат от гробовната тишина. Аз съм щастлива, че мога да умра, защото ще ида в обятията на оногова, когото обичам и на когото ще принадлежа на оня свят.
Нещастното момиче бръкна в пазвата си и извади шишенцето. Десетина ръце се протегнаха, за да го изтръгнат от ръцете й, но тя вече го бе допряла до устните си.
Шишенцето падна от ръцете на момичето и се счупи.
— Отрова — извика черният майор уплашен.
— Да, отрова — отвърна Павловна дрезгаво. — Предпочитам смъртта, граф Естерхази, отколкото да живея с вас.
Ева я хвана за ръка.
— Погребете ме до моя баща — изстена тя,— щом не мога да почивам до Емил фон Пикардин.
В тази минута пред входа на църквата се вдигна шум. Белобрад мъж със зачервено от тичане лице искаше да си пробие път през множеството.
— Оставете ме да отида при нея — извика той, — оставете ме да отида при княгиня Павловна Мирович. Нося важно съобщение, венчавката не трябва да се извършва.
Старият изтласкваше хората, които му се изпречваха на пътя. Най-после се добра до олтара.
— Госпожице Павловна, нося ви писмо.
— Кой сте вие? — запита учудено Павловна.
— Аз съм… не ме ли познавате вече? Толкова пъти съм ви носил цветя от моя беден господар? Аз съм Жан, слугата на барон Емил Пикардин.
— Негов слуга ли?
— Да, негов слуга. Преди два часа научих, че моят обичан господар е още жив и ето, нося ви писмо от него
— Той е жив! — извика Павловна и се разсмя като умопобъркана. — Емил е жив, а аз трябва да умра!
— Да, той е жив! — потвърди старият слуга и очите му се напълниха със сълзи. — Ала той страда в затвора поради грешка или поради ненавистта на някой от неприятелите му. Успях да се видя с барона; даде ми писмо за вас и ви моли да му останете вярна.
— Вече е късно — простена Павловна, — аз пих отрова и след няколко минути ще бъда мъртва. Ако знаех, че Емил още е жив! Не, не, не искам да умра, ще живея, ще живея, Емил!
Клетата девойка така се развълнува, че й прилоша. Ева заведе приятелката си в закътана стаичка. Естерхази пожела да я последва, ала Ева се изпречи пред него и с повелителен глас му каза:
— Поне в църквата уважавайте женския пол.
И като видя, че Естерхази още се бави, добави:
— Искате ли да кажа на обществото, събрано в църквата, че сте ме принуждавал да върша най-безбожни злодеяния?
— Млъкни — изкрещя извън себе си майорът.
— Прилоша й от нервно напрежение — прошепна Ева, — лъжливата отрова никак не й подейства. Тя, клетата, ще ми бъде благодарна, че не й дадох истинска отрова, понеже мъжът, когото обича, е жив.
Като каза тези думи тя извади от джоба си шишенце с ободряваща течност. Момичето допря шишенцето до носа на припадналата и не след дълго тя отвори очи, огледа се около себе си, после закри с ръце лицето си и каза.
— Боже мой, отровата е била много слаба и не ми подейства.
— Мила Павловна — прошепна й Ева, — аз не ти дадох отрова, защото Емил фон Пикардин е жив и ти ще го видиш пак.
— Жив! — възкликна младата жена. — Емил е жив! Значи пак ще започна борбата с живота.
— Да бягаме, защото черният майор ще извърши ново злодеяние и ти не ще видиш вече любимия си.
— Добре, но баща ми, не мога да оставя баща си.
— Баща ти вече е мъртъв — каза тъжно Ева, — нему нищо не може да помогне. Мисли за себе си и за този, когото обичаш.
Ева отиде в стаичката и взе един пакет, отвори го и извади две наметала, които скриваха сватбените им облекла. Покриха с воали лицата си и си поставиха капишони.