Капитанът пак се взря в лицето и ядосан измърмори:
— Но какво е извършил баронът! Аха, ето, осъден е на десет години заточение за участие в анархическо дружество.
Очите на фон Пикардин светнаха от обида, поиска му се да отвърне на капитана, но се сети къде е и помръкна.
— Номер втори — продължи Нортон. — Григорий Мирович, фалшификатор и убиец, осъден на петнадесет години заточение в Каена.
Клетият старец с патерицата се дотътра до капитана.
— Какво? Недъгав старец, фалшификатор и убиец — кресна Нортон. — Ти се преструваш, подлецо. Успял си да измамиш глупавите лекари в Париж, ала мене не ще можеш надхитри. Махай тази играчка. На борда на „Ла Глоар“ не ни трябват патерици. Там няма да можеш да се разхождаш.
Жестокият човек изтръгна патериците на стареца. Нещастникът се заклати и се сгромоляса на пода.
Телие се хвърли към него, хвана го за врата и го вдигна. После го довлече до ъгъла на стаята и го подпря на стената.
— Номер трети! Това е известна птица — Алфред Драйфус — предател и шпионин. Ела тук, подлецо, искам по-отблизо да те видя. Не съм виждал още човек от твоя сорт — значи така изглежда един Юда на Франция.
Драйфус бе застанал съвсем близо до капитана. Заточеникът изгледа презрително дебелия моряк и му се изсмя.
— Изверг, подлец, не ме гледай тъй нагло — изрева Нортон. — Юда се смее, струва ми се. Почакай малко, в Каена ще те отучат да се кикотиш. До живот си, значи осъден на суха гилотина — това е хубаво. Ала утеши се, приятелю Драйфус — думата „до живот“ няма голямо значение там, защото в Каена животът не продължава много. В ъгъла при другите разбойници, към които се числиш!
— И компанията, която предпочитам пред вашата — каза спокойно Драйфус, като че ли се намираше в някое кафене в Париж и се караше с някой гост, който му отнема прочетения вестник.
Командирът на „Ла глоар“ почервеня като рак. Той вдигна крака си да ритне Драйфус, но смелият пленник беше вече в ъгъла и стоеше, като че нищо не се бе случило.
— Ще имаме случай да се поразговорим на „Ла глоар“ — извика Нортон. — Ще ти създам няколко доста приятни дни. Не напразно хората наричат парахода ми плаващ ад.
Нортон погледна пак в списъка.
— Какво е това? — извика той учуден. — Четвъртият пленник няма име. Написано е само „човекът с превръзката“. Много чудно.
— Ела тук, тайнствени човече с превръзката! Престъпникът не мръдна от мястото си.
— Не чу ли, какво ти казах? — извика Нортон сърдито. — Заповядвам да дойдеш тук.
Пленникът не отвърна нищо и остана прикован на мястото си.
— Искаш ли да дойда и да ти дръпна кърпата от лицето — извика капитанът и се спусна към пленника.
— Стори го — изрече престъпникът високо, — махни тази превръзка и ще видиш образа на своя крал!
Затворникът каза тези думи с такова самочувствие и с такава решителност, че комендантът на „Ла глоар“ неволно се стресна и отстрани ръката си от черната превръзка.
Нортон и Телие се спогледаха и се отдалечиха от затворника.
След малко капитанът извика:
— Да не чакаме повече. Да закараме тези четирима мъже на парахода. Най-късно след два часа трябва да тръгнем, за да не ни изненада отливът.
— Искам да ви кажа нещо, господин капитан — каза подпоручикът и отидоха с Нортон към отсрещния ъгъл на стаята. — Негово превъзходителство, военният министър, ме натовари да ви предам това — додаде офицерът и подаде на капитана писмо. — Мисля, че се отнася до заточеника Алфред Драйфус.
Нортон отвори писмото и прочете съдържанието му.
— Безцелно бавене — измърмори той. — Виждам, че излишно се церемонят с този предател. Но това го изисква министърът и ще трябва да се подчиня на неговата заповед. Ей, Телие!
— Заповядайте, господин капитан! — завтече се мършавият помощник.
— Махнете оковите на шпионина Драйфус. После Нортон се обърна към подпоручика и го попита тихо:
— Тук ли е вече и къде го чака?
— Още вчера госпожата е пристигнала в Брест — отвърна офицерът — и го чака в килията, чиято врата се вижда оттук.
— Не би ли могъл да излезе от килията?
— Не, господин капитан. Тя има само един изход, а прозорецът й е с желязна решетка.
Нортон кимна и после каза на заточеника:
— Драйфус, можеш да отидеш в онази килия и да се сбогуваш с лицето, което е там. Давам ти за това двадесет минути.
Драйфус се сепна, по тялото му полазиха студени тръпки.
— О, Боже — простена той, — не ми ли са достатъчни мъките? Вярвах, че вече всичко е свършено. И сега раздяла с тази, която обичам най-много на света. И то завинаги.
Той се втурна към вратата и с трепереща ръка я отвори. Сърцераздирателен вопъл излезе от гърдите му.