В това време вратата на килията, където беше Херманса, се отвори и младият подпоручик застана на прага.
— Госпожо — поклони се той учтиво пред Херманса, — затворниците заминаха, вие можете да си отидете.
— Нека Бог ви закриля от подобно нещастие, което сполетя внезапно бедния ми мъж. До скоро и той бе млад и щастлив офицера, както вас.
— Госпожо, приемете най-сърдечните ми съболезнования — каза подпоручикът със състрадателен глас.
Херманса го поздрави и напусна къщата. Хладният морски ветрец разхлаждаше горещото й чело, очите престанаха да я болят и кипналата й кръв започна да се смирява.
Херманса вървеше бавно. Изведнъж тя спря и погледна към развълнуваното море. Недалеч, сред завесите от мъгла, се виждаше един параход. Навярно той щеше да отнесе любимия й мъж, бащата на нейното дете. Херманса стоя няколко минути като вдървена на морския бряг, загледана в кораба. Отчаяни мисли и планове се въртяха в главата й.
Най-после тя въздъхна дълбоко и тръгвайки проплака:
— Не е възможно!
Изведнъж чу плач зад себе си. Херманса се обърна и видя младеж, който бе седнал на голям камък пред сградата. Едри сълзи се търкаляха по лицето му, тялото му трепереше от студ.
Който е нещастен, чувства и чуждото нещастие. Херманса се спря, погледна красивия младеж и се запъти към него. Младежът стана, свали шапката си и погледна засрамен красивата жена.
— Защо плачете? — запита Херманса младежа съчувствено. — Нещастие ли ви сполетя?
— Да, госпожо — отвърна младежът с разтреперан глас. — Ужасно нещастие ме сполетя, аз съм най-злочестият на света.
Младежът заплака.
— Дете мое — каза младата жена с благ глас, — без да зная причината на твоята скръб, аз съм принудена да ти противореча. Има много по-нещастни хора от теб. Имай вяра в Бога, който помага на нещастниците.
— Госпожо, моята скръб е безкрайна. Голяма е мъката, когато човек е заставен да се раздели с най-любимото си на този свят!
Херманса се стресна. Този младеж бе улучил болката й.
— Какво казахте? — извика тя учудена. — И вие ли се разделихте с някой близък?
— Не, госпожо — отвърна младежът, — сполетя ме по-голяма беда.
— С кого тогава трябва да се разделите?
— С моя идеал — отвърна бледият младеж с разтреперан глас.
— С идеала си? — каза учудено Херманса.
— Да, с идеала на моя живот. От детинство, госпожо, съм мечтал да стана художник, не мислете, че само се залъгвах. Тук в тази вехта чанта има няколко рисунки, скици, портрети, от които ще се убедите, че имам талант.
Младежът отвори бързо чантата си и извади свитък, разгъна го и го показа на Херманса. Рисунките показаха, че той наистина има талант.
— Вие сте талантлив художник — каза Херманса. — Вие можете да станете прочут живописец, ако се усъвършенствате в някое добро училище.
— Вашите думи, госпожо, ме правят щастлив.
— Кой ви пречи да осъществите вашето желание?
— Моят втори баща.
— Ах, вие имате втори баща. Но между тях има и добри хора.
— Възможно е, но моят е лош, той ме бие, оставя ме да гладувам, разпилява имота на моята майка, който покойният ми баща е спечелил честно, с труд. Той ме изпъди от къщата и ме застави да се посветя на една кариера, която не е за мен.
— Как се казвате и каква кариера искат да ви наложат?
— Казвам се Алфонсо Гилето, моят втори баща иска да стана юнга, ученик на кораб.
— Ученик на кораб?
— Да, госпожо, моят баща вчера се уговори с капитана на онзи мрачен параход. Никой не ме познава там, как мога да живея, когато никого не познавам, когато нямам никакъв приятел там!
Една мисъл блесна внезапно в главата на Херманса.
— Този младеж — каза си тя, — ще отиде като ученик на „Ла глоар“ и ще се намира близо до любимия ми мъж. Той обаче не желае да отиде, той се плаши от тежката съдба, която за мене ще бъде най-голямото щастие. Не е ли това знак на провидението? Не трябва ли да се възползвам от този случай?
Херманса хвана младежа за ръката и го заведе до голямо дърво, което ги скри от погледите на минувачите.
— Алфред Гилето — започна тя, — благодаря на Бога, че се срещнахме. Смятай, синко, тази случка за Божие провидение. Убедих се в таланта ти от рисунките, които ми показа и ще е жалко, ако не станеш художник. Аз искам да ти помогна. Вземи тази кесия, в нея има толкова пари, че с тях ще можеш да живееш добре една или две години. Освен това ще ти дам писмо до един господин в Париж, който ще се погрижи за по-нататъшното ти образование. Ела с мен в хотела, където живея, и там ще се разберем. От тебе искам една малка услуга. Имаш ли в чантата си други дрехи?