Алфонсо толкова се бе заплеснал от радост, че не можеше да отговори. Без много да мисли, той падна на колене пред Херманса.
— Вие сте ангел от небето, госпожо — възкликна младежът с радостен глас и със светнали очи. — Кажете ми как ще ви се отплатя? Даже живота си да пожертвам за вас, пак не би било достатъчно да се отплатя за безкрайната ви добрина.
— Станете велик художник и прославете името си, тогава ще бъда възнаградена. Не мислете, че съм толкова безкористна, както изглеждам. За услугата ми ще ми дадете чантичката и документите си. Рисунките си вземете. Приемате ли моето предложение.
— И вие ме питате, госпожо! За тези нищожни вещи вие ми правите невероятни благодеяния.
Херманса прекъсна разговора и се запъти с Алфонсо към хотела, където беше наела две стаи. Щом стигнаха, тя покани младежа да седне на канапето и го остави да си помечтае. После седна до писалището и написа няколко реда до Матийо. Пишеше му, че ще придружи мъжа си до Каена преоблечена и му препоръчва в същото време Алфонсо Гилето. Като завърши отиде с чантата на младия художник в другата стая. В чантата на Алфонсо тя намери втори комплект облекло. Облече го, стоеше й много добре.
Като се появи отново, младият й гостенин извика от възхищение:
— Госпожо, благодетелко моя, щастлив щях да бъда, ако можех да ви нарисувам в мъжки дрехи!
След няколко минути двама младежи напуснаха хотела. Единият носеше стара чанта в ръка, а другият — елегантна чанта от крокодилска кожа. Недалеч от хотела те се разделиха. Стиснаха си сърдечно ръцете като стари приятели.
— Кажете си моля името — погледна Алфонсо другаря си. — Искам всеки ден да споменавам името на доброжелателката си в своите молитви.
— Херманса Драйфус.
— Същото име, което е на плика!
— Да, същото. Запомнете добре, Алфонсо Гилето, какво ще ви кажа. Никога не позволявайте да се оскверни името на Алфред Драйфус. Почитайте това име, където и да се намирате!
— Разбира се, госпожо! Без милост ще смажа всекиго, който дръзне да хули името Драйфус.
— Добре, приятелю, вярвам на думите ви, желая ви сега добър път и щастливо бъдеще!
Херманса стисна още веднъж ръката на младежа, нахлупи калпака на къдравата си глава, закопча късото си палто и се запъти със старата си чанта към пристанището.
„Ла глоар“ току-що беше вдигнал котвата си, когато една лодка застана до него. Пуснаха трап, един мъж и едно момче се качиха на палубата. Мъжът бе куриер. Той донесе запечатано писмо за капитана от правителството. Момчето беше преоблечената Херманса, която се яви пред помощник-капитана.
— Господин помощник, аз съм новият юнга на кораба „Ла глоар“. Казвам се Алфонсо Гилето. Искате ли да прегледате документите ми?
— По дяволите документите ти — изръмжа Телие, — ти ли си сина на обущаря Гилето в Париж, когото видях снощи в гостилницата? Ако не бях пиян, нямаше да му обещая. Защо не дойде ио-рано ти, младо псе? Марш в кубрика! Там ще ти дадат матроско облекло, което ще носиш занапред. Слушай добре какво ще ти кажа. Службата на „Ла глоар“ не е шега. Ако се покажеш мързелив или глупав, ще те оправя с камшика. Бягай сега оттук!
С този „любезен“ прием Херманса стана моряк-стажант на парахода „Ла глоар“. След десет минути тя вече беше облякла моряшките дрехи и метеше палубата на плаващия ад.
Капитанът повика Телие в каютата си. Голямо гърне с горещ пунш димеше на масата. Имаше и две чаши.
Жадният Нортон често пълнеше чашата си и скоро я изпразваше до дъно.
— Знаете ли, Телие, кой се намира на парахода ни? — запита той помощника си.
Дръпна го към себе си и му прошепна на ухото. Телие се стресна и изгледа учуден капитана.
— По дяволите! — извика той. — Кой можеше да си помисли, че човекът с черната превръзка се казва Людовик Наполеон! Аз мислех, че е мъртъв.
Нортон напълни чашите.
— Пийте, Телие — покани го той, — пуншът е добро средство против студа. Освен това, мисля, че днес можем добре да се напием. Това пътешествие ще ни донесе щастие.
— Не разбирам какво искате да кажете с това, господин капитан.
— Мисля, че някои лица в Париж ще бъдат много благодарни, ако човекът с черната превръзка падне случайно от парахода и се удави в морето — поясни Нортон. — Те ще ни заплатят добре за тази случка. Как мислите вие, господин Телие?
— Виждам, че моят капитан е знаменит човек — каза лоцманът с възторг. — Трябва да се възползваме от това обстоятелство.
Двамата „честни“ мъже се засмяха и чукнаха чашите.
След няколко минути капитанът с шестима въоръжени матроси отидоха при затворниците и махнаха веригите от ръцете им. Човекът с черната превръзка заведоха на друго място, а Драйфус, Мирович и Пикардин оставиха в хамбара на парахода.