Казота показа на убиеца колко лесно се отваря и затваря тази врата.
— Трябва да подмамиш Мъртвешката глава да влезе в тази клетка — пошепна старата със злоба. — Понеже тук е много тъмно, може всичко лесно да се нареди. Той ще помисли, че е стая, ха, ха, и ще влезе в клетката на зверовете.
— Ти си хитра вещица — извика Равелак учуден. — Хубаво, че е тъмно, ще можем да направим и друга операция. Кажи ми сега, откъде си взела тази клетка?
— Такива неща намирам лесно — отвърна Казота. — Преди няколко седмици при мене дойде един звероукротител. Държеше в тази клетка два тигъра, единият мъжки, а другият женски. Имаше представление на другата вечер.
Минавайки на сутринта през двора, чух ужасен рев на кръвожадните животни и човешки писъци. Влязох в конюшнята и видях как животните разкъсаха господаря си. Не можах да помогна на горкия мъж, но гледах с наслаждение как тигрите го изядоха. Такъв случай човек не вижда често.
— Наистина ли го изядоха?
— Да, останаха само ботушите, в тях още има части от краката му.
— Какво направи с животните?
— Продадох ги на един дресьор. Той ги затвори в нова клетка и ми обясни, че никой не би могъл да влезе вече при тях, ако останат в същия кафез, в който са вкусили човешка кръв. И така старата клетка остана тук.
Казота описа подробно пътя, по който трябваше да се примами Мъртвешката глава в клетката. Убиецът обеща, че след четвърт час ще се върне с жертвата и се раздели със старата вещица.
Червенокосият разбойник тръгна по улицата, която водеше към кръчмата.
— Тази нощ красивата Помпадура ще бъде моя — прошепна си той. — Тя ще заспи в моите обятия и никога не ще се събуди вече — моята любов е смъртоносна. Тази, която аз целувам, умира, ха, ха, това ще бъде чудесна нощ. Помпадура ще бъде тридесетата жена, която ще умре в моите ръце.
Убиецът стигна до кръчмата. Мъртвешката глава го чакаше на вратата.
— Заедно ли са? — запита той червенокосия.
— Да!
— Да бъде проклета, ще я удуша!
— Това удоволствие ще оставиш на мене. Мъртвешката глава се облегна на стената.
— Знаеш ли, Равелак, колко обичам тази жена. Не бих могъл да преживея тази нощ.
— Възможно е — отвърна убиецът. — От плач може за известно време да ослепееш.
От очите на престъпника закапаха сълзи. Той ги избърса с ръка.
— Не мисли — каза той, — че плача заради тази кучка, но ми е жал само, че заради тази жена изпъдих моята Ева. Ако бях послушал дъщеря си, сега щях да бъда в Америка и щях да живея добър живот.
Престъпникът въздъхна дълбоко и каза с печал:
— Късно е вече. Помпадура ме съсипа. Да вървим, искам да говоря с нея и с черния майор.
След малко двамата бяха в къщата на Казота. Убиецът направи знак на другаря си да върви тихо. Доближиха се до вратата.
Влязоха в конюшнята. Вратата беше отворена.
— Къде ме водиш? — запита Мъртвешката глава шепнешком. — Не мисля, че черният майор се срещна с невярната ми жена в конюшнята.
— Мислиш, че се срещат в салона на старата Казота, където всяка минута можеш да ги изненадаш? Не знаеш ли, че до конюшнята има една стаичка, в която по-рано спеше слугата?
— Знам.
— Казота е направила от тази стаичка един прекрасен будоар, в който могат да се правят всевъзможни тайни срещи.
Мъртвешката глава изкрещя от гняв.
— Променен е също и входът на тази стаичка — продължи Равелак, — май отдавна не си ходил в конюшнята?
— Година има, откакто не съм влизал.
— Скоро ще се увериш. Ела, ще те заведа.
— Заведи ме!
Равелак повлече Мъртвешката глава към конюшнята и го заведе до стълбата на клетката.
— Тук вони на животни — прошепна на другаря си Мъртвешката глава.
— Глупости. Пази се сега, защото тук има две стъпала, по които трябва да се изкачим. После ще направим пет крачки напред и тогава ще се спусна върху вратата. Тя ще се отвори и ти ще видиш онова, което искаш да видиш.
— Вратата не е ли заключена?
— Не, те мислят, че са напълно сигурни тук и затова не я заключват.
— Аз ли ще вляза пръв в стаята?
— Разбира се.
Мъжът на Помпадура хвана ръката на убиеца и силно я стисна. Червенокосият изрод се разтрепера като лист. Той мислеше, че другарят му е усетил капана, в който иска да го тикне, и сега ще го удуши.
За Равелаково щастие, Мъртвешката глава се беше развълнувал от друго нещо. От мястото, където мислеше, че се намира стаята, се чу глас.
— Какво говориш, мили мой, че си чул стъпки? Не се страхувай, майка ми има грижата това мръсно псе Мъртвешката глава да не ни свари.
— Гласът на жена ми — простена Мъртвешката глава, — всички ще удуша, всички.