Той се изкачи по стълбата, влезе пет крачки в клетката и се втурна в посоката, от която се чу преди малко гласът.
Разнесе се силен вик, последва шум от падане на нещо тежко. Мъртвешката глава се удари толкова силно в железните решетки, че се сгромоляса в клетката. В този миг Равелак заключи вратата на кафеза.
Жертвата беше хваната.
Мъртвешката глава се изправи след миг.
— Ей, Равелак — прошепна той, — къде си?
— Тук съм, другарю мой — отвърна Червеното псе.
— Навярно съм сбъркал вратата — продължи Мъртвешката глава, — ела тук и ми помогни да я намеря.
— Ела ти — извика убиецът.
Мъртвешката глава се отправи към посоката, откъдето идваше гласът на другаря му, ала пак се блъсна в железните прегради. Отправи се към срещуположната страна, но-се натъкна пак на същото нещо — удряше се в железни решетки.
— Не мога да изляза оттук — каза гневно разбойникът.
— Зная — отвърна Равелак. — И не ще излезеш скоро.
Измина минута тишина, после затвореният в клетката започна да вика и да напъва железните решетки, сякаш искаше да ги счупи.
— Подлец, ти ме измами, за да ме вмъкнеш в клетката. Отвори ми, защото, ако изляза, на късове ще те направя!
— Ако излезеш — отвърна убиецът, като се отдалечи от клетката. — Страхувам се, приятелю, че не ще излезеш така лесно, както влезе.
Мъртвешката глава не отговори нищо. Той се втурна към посоката, от която се чу гласът на Равелак, провря до раменете мършавите си ръце, за да хване предателя. Като разбра, че няма да може, опита се да счупи решетките, ала пак не успя.
— Равелак — извика той, — чуй ме! Не зная защото извърши това предателство. Не съм ли се отнасял добре с тебе? Не те ли спасих от затвора, излагайки собствения си живот на опасност? Не те ли скрих в моя зимник, за да не те намери полицията? Ще ти простя загдето ме затвори в клетката, ако ме пуснеш да изляза. Толкова повече, че съм закопал парите си на сигурно място. Заклевам ти се, че ще ти ги дам и нищо не ще ти направя. Отвори ми вратата, за да изляза от тази ужасна къща и да не се върна вече, защото не искам още веднъж да видя невярната си съпруга.
— Ти вече не ще я видиш — извика един глас и в същото време помещението се освети.
Помпадура и Казота се появиха, носейки всяка по един запален фенер.
— Не забравяй, мили мой, че сам пожела никога да не видиш вече нищо, ще се постарая да удовлетворя желанието ти.
Затвореният в клетката побесня от яд. Заговорниците се наслаждаваха на мъките и усилията на клетника, който безуспешно се насилваше да счупи железните решетки.
— Заприличал си на тигър — изсмя се Помпадура.
— Не мислех, че си толкова див. Приятно ми е да те виждам в клетката и да се наслаждавам на мъките ти.
— Бъди проклета — изкряска Мъртвешката глава.
— Знай, че ще се отърва от тази клетка и тогава ще си разчистя сметките с теб. По най-жесток начин! И ти, дърта вещице, ще умреш от моите ръце, а подлия Равелак ще смажа с крак като червей.
— Уверен съм, че би го сторил, ако можеше да излезеш оттук. За тази работа трябват очи, Мъртвешка главо.
— Имам си очи, твърде хубави очи за тебе, но се пази ти от тях.
— Обичам твоите очи — каза Помпадура с присмех — и затова ще си ги запазя като спомен от теб, може би не ще те видя вече.
Мъртвешката глава втренчи поглед в Помпадура.
— Какво си си наумила да правиш? — изхърка той и студени тръпки залазиха по тялото му. Ужасно предчувствие обзе душата му. — Какво искаш от моите очи? Кажи!
Той залитна, обхвана лицето си и се сгромоляса в несвяст.
Казота бе извадила малка помпичка от джоба си, вдигна я и напръска със зеленикава течност лицето на Мъртвешката глава. Това беше приспивателно, което подейства мигновено.
— Равелак, действай бързо, защото извергът може скоро да дойде на себе си — нареди Помпадура.
Казота даде на Равелак две тънки игли. Върховете им бяха нагорещени.
Червенокосият разбойник отвори вратата на кафеза и се доближи предпазливо до припадналия. Той клекна на гърдите му, мушна нагорещените игли в очите му и го ослепи. От гърдите на Мъртвешката глава се изтръгна само безпомощно стенание.
Равелак се втурна към вратата на клетката. Излезе и завъртя бързо ключа.
В същото време угасиха и фенерите. Помпадура, старата Казота и Равелак чакаха да видят какво ще прави жертвата им.
Мъртвешката глава се изправи след малко. От време на време той опипваше очите си, които го боляха.
— Стъмни се — промърмори той, — изглежда съм спал.
— Запалете фенерите — каза тихо Равелак на двете жени.
Фенерите светнаха. Те трябваше да се уверят, дали жертвата им е ослепяла.