Равелак откри лицето на Мъртвешката глава.
Стражарят се стресна от отвращение и бодна с шпората си толкова силно коня, че той се изправи на задните си крака.
— Карайте — извика той, — трупът на дядо ви като че е бил три години в гроба.
Равелак покри лицето на слепия и много се зарадва, че сполучи да измами стражаря.
— Какво става с човека, когато умре! И ние ще изглеждаме така.
Стражарят дръпна коня настрана от колата с отвратителния товар. Червенокосият разбойник попита за най-прекия път до Белмари и тръгна.
Пътят ставаше по-лош, а снегът затрупваше земята. Най-после той видя слаба светлина.
— Навярно е Белмари — каза си той и се отправи към светлината.
След петнадесет минути пред Равелак се изпречи сграда. Приличаше на чифлик, заобиколен от ниви и ливади. Прозорците бяха тъмни, само край портата имаше два фенера. Спря коня на известно разстояние от чифлика, слезе от колата и махна чергилото и сламата, които покриваха бившия му приятел. Той спеше като мъртъв. Големите тревоги и силните физически усилия го бяха изтощили толкова, че не почувства нищо, когато Равелак го свали от колата и го занесе в горичката. Убиецът сложи слепия край пътеката и постави малко слама под главата му. Мъртвешката глава беше облечен в топли дрехи и дълго палто от мека вълна, и не усещаше студа. Равелак извади кърпата от устата, развърза ръцете и краката му.
Бедният избърбори няколко неразбрани думи, протегна се, но не можа да се събуди от дълбокия сън. Обърна се настрана и захърка.
— Прощавай, приятелю Мъртвешка главо — каза Равелак тихо, — оставям те на произвола съдбата ти, по-добре ще е за теб, ако попаднеш в ръцете на по-добри хора от тебе и от мене. Ако пък селяните в това село те вземат за дявол в човешки образ и те убият с вилите си, те ще ти направят добро, тъй като не ще загубиш много, ако умреш.
Кучетата започнаха да лаят. Конят стана неспокоен.
Равелак седна в колата, обърна я и потегли. Злодеят се отправи към шосето. Сладки чувства пълнеха душата на убиеца. Образът на Помпадура непрестанно се мяркаше и му се струваше, че тих глас му шепне:
— Ела, мили мой, приятна наслада те чака. Очите му блеснаха от страст и той безспирно шибаше коня, за да го закара по-скоро в Париж на улица „Мадона“, в обятията на невярната жена на Мъртвешката глава.
Към шест часа сутринта вятърът спря. Снегът беше престанал да вали, небето се изясни и слънцето проникна през тъмните облаци.
Портата на чифлика се отвори и едно стройно и красиво момиче излезе на улицата. Тя носеше в ръката си кошница. Голямо черно куче подтичваше до нея. Тази чаровна девойка беше Жоржина, дъщерята на наемателя Кестнер, отдавна наел чифлика и околните ниви.
Жоржина отиваше към фурната за хляб и както винаги верният Грайф — така се казваше кучето — я придружаваше.
Изведнъж то започна да лае и се втурна като стрела към горичката. Жоржина спря. Тя не можеше да разбере държанието на верния си приятел. Дочу вик за помощ.
Момичето се упъти към мястото, откъдето идваше гласът. Пред нея се откри страшна картина. Кучето беше нападнало един грозен човек. Жоржина за малко ще: ше да припадне, като видя лицето му.
— Тука, Грайф — извика тя, — остави непознатия човек, ела при мен!
Кучето за пръв път не послуша господарката си. То натискаше лежащия с предните си лапи и страшно ръмжеше.
— Не мърдайте, господине, в противен случай то ще ви разкъса. Аз ще отида да повикам помощ.
— Направете ми, моля ви, тази добрина — простена Мъртвешката глава. — Защо оставят тези лоши кучета да ходят в такива тъмни нощи из улиците на Париж?
Жоржина не го чу. Тя отиде в къщата и след малко се върна с баща си и няколко слуги. Не беше лесно да се отърве лежащият от разгневеното куче. Слугите не искаха да отстранят Грайф от непознатия, понеже мислеха, че самият дявол се намира пред тях. Кръстеха се и казваха, че животното има право да го разкъса.
Побелелият наемател, обаче, беше добър и образован човек. Той освободи Мъртвешката глава от разбеснялото се куче, подаде му ръката си и го помоли за извинение.
— Заповядайте в моя дом да си починете — каза той. — Навярно сте искал да отидете във Версай и сте загубил пътя…
— За Версай? — Мъртвешката глава сложи ръка на челото си. — Не се ли намирам в Париж?
Кои бяха тези хора около него, гласовете им бяха непознати? Къде са Помпадура, Казота и Равелак, които му се присмиваха?