— Извинете, господине, кажете ми къде се намирам — запита Мъртвешката глава.
— В село Белмари!
— В Белмари? — извика зачуден Мъртвешката глава. — Как съм дошъл тук?
— Не мога да ви отговоря на този въпрос. Елате с мене вкъщи, вие изглеждате болен и имате нужда от почивка.
Наемателят тръгна. Мъртвешката глава направи няколко крачки и каза:
— Нямате ли, господине, някой фенер или кибрит, за да ми осветите пътя? Толкова е тъмна нощта, че човек не може даже ръката си да види.
Старецът погледна непознатия и поклати глава.
— Вие казвате, че е нощ? Слънцето грее на небето и е светъл ден.
Мъртвешката глава се олюля, после покри лицето си с ръце и извика като луд:
— Сляп, наистина съм ослепял! Ослепиха ме! Вечна тъмнина!
Разбойникът изгуби съзнание. Стоящите около него го гледаха със страх и съжаление.
Жоржина отиде при баща си и го прегърна.
— Каква ужасна съдба — каза наемателят, — обезобразен и сляп! Вдигнете го, хора, и го занесете у дома. Бедният има нужда от помощ.
Слугите изпълниха заповедта и из целия път, докато го носеха, непрекъснато де молеха.
Грайф беше застанал в един ъгъл на двора и виеше. Казват, че щом кучето вие, нещастието влиза в дома…
В два часа през нощта Равелак пристигна в Париж.
Той вкара колата в двора на „Червената воденица“, разпрегна коня и го заведе в конюшнята. После се запъти към улица „Мадона“. Непрестанно мислеше за хубавата Помпадура. Най-после дойде до дома на Мъртвешката глава.
Тази къща беше на този, когото преди малко бе ослепил и бе оставил на произвола на съдбата. Той влезе, за да разкаже на невярната жена, че бе отстранил мъжа й завинаги.
Равелак отвори вратата. Тя не беше заключена. Убиецът влезе в коридора.
Малка лампа осветяваше коридора. Навярно това беше внимание от страна на Помпадура, която искаше да улесни нощния гост.
Равелак знаеше добре всеки ъгъл на тази къща, така че лампата не беше нужна.
Той влезе в голямата кухня, която служеше и за трапезария. Там беше тъмно и само огънят в огнището я осветяваше.
Равелак погледна към вратата. Зад нея беше спалнята. Убиецът се приближи тихо и натисна бравата. Ослуша се и се огледа предпазливо. Счу му се, че някой шепне зад него.
Това не беше възможно, кой можеше да бъде по това време в дома на Помпадура? Той не се страхуваше вече от Мъртвешката глава, но дали не беше черният майор?
Равелак бе решил да убие всеки, който би му попречил в постигането на целта. Той мушна ръка в джоба на палтото си и напипа голям остър нож. Убиецът беше сигурен, че не ще стане нужда да го употреби. Ослуша се още веднъж внимателно и не чу нищо, навярно така му се бе сторило. Отвори вратата на спалнята. В нея гореше малка червена лампа.
Погледна към леглото. Сякаш то беше празно, но после видя, че под завивката имаше човек. Това беше тя — жената, която го влудяваше.
— Помпадура — подвикна тихо Равелак, — аз съм. Никой не отговори, само покривката мръдна.
— Колко е хитра — каза си Равелак, — играе си с мен. Трябва да я целуна и после да я удуша!
Той се втурна към леглото и се хвърли на него.
— Помпадура, аз…
Убиецът беше вдигнал покривката и в същата минута две ръце го хванаха за врата толкова силно, че щяха да го удушат. Мъж в стражарска униформа се беше скрил в леглото на Помпадура.
Равелак се помъчи да се отърве и посегна към джоба, в който беше ножът му, но в същото време стаята оживя. Под леглото, от долапа и от другите стаи излязоха стражари и заобиколиха Равелак. За миг го повалиха на пода и го оковаха във вериги.
— Стари приятелю — каза му един познат глас, гласът на полицейския пристав Гилберт, — най-после те хванахме! Този път не ще ни избягаш, ще те заведем на бесилката.
Равелак започна да ругае.
— Тя ме измами — викаше той, — предаде ме, а аз съм бил толкова глупав да й се доверя. Заради нея погубих най-добрия си приятел. Заслужавам да ми отсекат главата.
Никой не обръщаше внимание на виковете му. Стражарите го закараха в колата, която чакаше на улицата.
След час Равелак се намери в най-здравата килия на затвора. Тя имаше тройни железа на прозорчето, двойна желязна врата, а подът и стените й бяха от камъни, които и най-силният човек не можеше да Изкърти.
Равелак стоеше й мислеше за приятеля, Мъртвешката глава, за Помпадура и за глупостта, която беше извършил и пресмяташе, дали не е по-добре да си сляп, отколкото да ти отсекат главата на гилотината.
На следващия ден млада красива баронеса на име Бланш се засели в богато мебелирана къща на булевард „Бонвил“.
32.
Павловна и Ева си бяха наели скромна стая на улица „Брисе“ № 33. Не бяха изминали шест седмици, и лишенията вече се изпречваха пред двете нещастни момичета.