Като се опомни малко, той тихо запита девойката:
— Откъде имате тази брошка? Павловна го изгледа учудено.
— Но с какво право ме питате за това? Евреинът поклати глава.
— Госпожице, виждам, че имате опит в тази работа — каза той. — Ние, бедните, занимаващи се с даване на заеми срещу заложени вещи, сме в много лошо положение. Не желаем да обиждаме клиентите си, но полицията ни задължава да се осведомяваме за предметите, които ни се носят за залагане — дали не са откраднати.
Павловна се разтрепера. Какво долно подозрение. Тя се разкая, че без да е имала понятие от залагане, е дошла тук. Нима има толкова лоши хора на света, че да смятат всеки човек за крадец и разбойник!
— Тази брошка ми е подарена, господине.
— Кога ви я подариха?
— И на този въпрос мога да ви отговоря, при все че не зная защо ви интересува. Брошката ми е подарена на пети януари вечерта.
— Достатъчно ми е това обяснение — задоволи се старият лихвар.
Той знаеше вече коя стои пред него и че тази е брошката, която заедно с Равелак бе откраднал от гробницата на госпожа фон Ла Бриел, а после беше продал на Естерхази. Девойката, която се намираше пред него, трябва да е дъщеря на осъдения като фалшификатор и убиец княз Мирович.
— Колко желаете да ви заема срещу тази брошка, госпожице? — попита евреинът девойката.
Павловна се замисли и каза:
— Най-голямата сума, която бих могла да получа срещу залога.
— Добре — поглади козята си брада Дулсети. — Ще ви дам четири хиляди франка.
Павловна се сепна, като чу, че ще вземе толкова пари.
Младият човек, който до този момент стоеше в ъгъла, се доближи до Соломон Дулсети и му каза.
— Господин Дулсети, моля ви за минутка да ме изслушате, защото бързам.
После се обърна към Павловна, направи реверанс и се усмихна:
— Извинете, госпожице, че прекъсвам разговора ви — това ще бъде само за няколко минути.
Младежът хвърли на момичето такъв горещ и страстен поглед, че тя се изчерви.
Соломон Дулсети взе брошката в ръка и тръгна към младия човек в ъгъла.
— Господин Бернард, готов съм да ви услужа — напъна се да бъде любезен той. — Признавам, че не ми е много приятно, дето ме прекъсвате, защото госпожицата ми донесе нещо много ценно!
— И затова искам да говоря с вас — отвърна младият Бернард.
Евреинът погледна зачуден говорещия.
— Искате да говорите с мен за сделката, която желая да направя с госпожицата?
— Да, господин Дулсети. Наистина ли искате да й заемете четири хиляди франка?
— Разбира се, ще й дам и пет, ако поиска. Камъните са много ценни и съм сигурен, че ги е добила по честен начин.
— Господин Дулсети, не желая да давате на госпожицата повече от сто франка — каза младият мъж, като се усмихна. — Аз ще заплатя тройно лихвите, които ще загубите.
— Добре — измърмори лихварят. — Бог ми е свидетел, ако мога да разбера каква цел имате.
— Не разбирате ли? Момичето ми харесва и затова искам да му помогна материално.
Дулсети подърпа побелялата си брада и прошепна:
— Колко сте хитър! Това е чудесна идея. Вие сте добър ловец, който знае как да лови жертвата си! Тя трябва да търпи нужда, за да се отдаде по-скоро. Крепостта се превзема чрез гладуване. Винаги съм ви ценил, господин Бернард. Вие сте достоен син на фирмата „Бернард и Синове“.
— Ще изпълните ли желанието ми?
— Ще го изпълня.
Казвайки тези думи, евреинът се запъти към тезгяха и взе да разглежда щателно брилянтите с увеличително стъкло.
— Казах ви, госпожице, че ще ви дам четири хиляди, ако брилянтите са истински. Обаче, тъй като са много добре имитирани, не мога да ви дам повече от петстотин франка.
— Брилянтите са фалшиви? Това не е възможно — извика тя.
— Госпожице, днес всичко е възможно — отвърна Дулсети. — Аз ви повтарям, че брилянтите са фалшиви и ще ви кажа откровено, че или вас са измамили, или пък вие искате мене да измамите.
— Да ви измамя? — извика момичето. — Това е позорно!
— Тогава трябва да съобщя на полицията. Казвайки това, той смигна на младия мъж.
— Господин Дулсети, вие нямате право да говорите против госпожицата. Тук няма никаква измама. Аз познавам брилянтите, те са фалшиви, обаче госпожицата не е виновна. Дайте й петстотин франка и работата е уредена.
— Благодаря ви, господине — каза Павловна, — никога не съм предполагала, че на едно младо и нещастно момиче е нужно покровителството на някой мъж. Благодаря ви още веднъж.