В залата влязоха тихо офицерите, войниците и надзирателите, предвождани от полковник Абовил.
Министърът изгледа проницателно всеки един от тях и каза високо:
— Господа офицери, войници и надзиратели! Нашите следствени власти са открили един мръсен заговор против републиката. Съдбата е избавила Франция от бездната, в която един безчестен шпионин е искал да я тласне за парите на нашите врагове. Но нещастният Юда Искариотски ще получи наградата си за предателското си дело, необходимите доказателства са вече в ръцете ми. Лошото е, че според закона престъпникът не може да бъде осъден на смърт, а ще бъде осъден на „суха гилотина“ и ще свърши мизерното си съществуване на Дяволския остров в Каена.
В залата се чуха негодуващи гласове.
— От вас желая, господа — каза военният министър, — да мълчите по този въпрос и никому да не издавате какво става с шпионина в тъмницата. Шпионинът Драйфус, до днес капитан от генералния щаб, трябва да бъде жив заровен и отделен от хората и света. Нищо от него или за него не може да излезе на светлината. Предателят трябва да остане заровен в подземната гробница. Аз поставям ръката си на тази свята книга вместо вас, офицери, войници и служители на френската република, да се закълнете в името на всевишния, че ще изпълнявате моите заповеди.
— Заклеваме се — произнесоха всички в залата.
— Господа, благодаря ви. Майор Форцинети, вие сте почтен и честен човек, затова предадох на вас затворника. Вие ще отговаряте за него с главата си.
— С живота и честта си отговарям за него — отвърна майорът с висок глас.
— Майор граф Естерхази, вие ще можете да посещавате затворника. Позволявам ви да влизате и излизате от тъмницата и да следите всяка негова стъпка:Сега лека нощ, господа, и не забравяйте клетвата!
Полудял ли е този, който дълбоко там, под земята, иска да счупи веригите си, звяр ли е, който иска да строши желязната си клетка и да излезе на свобода? Не, това не може да е човек, това не може да е човешки глас! Това стенание не може да излезе от човешки гърди — това са ужасни сърцераздирателни викове!
Драйфус е полудял! Безмерно отчаяние го обзе след страха и ужаса. Той блъскаше тяло о стената на тъмницата. Ноктите му къртеха варта от камъните, краката му чупеха пода, по който тичаше като луд. Скачаше и викаше с кървава пяна на уста, главата му се удряше в желязната плоча на стената. Нещастникът премазваше пръстите и костите си о бравата на страшната гробница и гризеше гвоздеите на ключалката.
— Искам да отида при жена си и детето си — плачеше клетникът в подземната гробница. — Мерзавци, отворете тъмницата, аз съм невинен, аз ще докажа невинността си… Надзиратели, елате тука, ще ви дам един милион, оставете ме само да отида при жената и детето си… Задушавам се, искате да ме убиете ли? Ще видите кой е по-силен, аз ще счупя вратите, ако и да смажа главата си, ето, ето, Херманса, аз ида, ето ме…
Тъп удар последва тези викове, нещастникът беше ударил силно главата си в желязната врата, падна на земята примрял и остана там. Струя топла кръв текна от наранената му глава и обля лицето му.
След няколко минути той дойде на себе си и на ръце и крака долази до леглото си.
Този, допреди няколко часа красив, млад и горд мъж, в погледа на когото се четеше щастие и радост, сега, с настръхналите коси, потъмнелите очи, окървавено-то лице и скъсаните дрехи приличаше на някакво демонско създание. Драйфус се хвърли ридаещ на сламеното легло. Всевишният се смили над нещастния и му подари благодатта на сълзите. Разтресе го силно, зъбите му затракаха, едра студена пот се показа на окървавеното му чело. Часове хълцания и бълнувания изпълваха подземната дупка. Тези звуци затихваха все повече и повече, докато най-после всичко утихна. Измъченият нещастник заспа дълбоко.
В мъртвешката килия настъпи тишина, нарушавана само понякога от плъховете. Те напускаха скривалищата си, упътваха се към леглото, разхождаха се по ръцете, по краката, по гърдите и лицето на заспалия и ближеха лакомо съсирената кръв по раните на нещастника.
Изведнъж малките зверчета се уплашиха и за миг се скриха в дупката си. От тавана на килията се зачу някакъв шум, някакво трещене и къртене. В ъгъла на тъмницата камъните се отместиха като че ли от невидима сила. На тавана се отвори дупка. Едно отслабнало човешко тяло се промъкна през нея и за миг остана да виси във въздуха, като се държеше за навита на въже черга. Непознатият беше на шест педи до пода. Той спусна без шум тялото си на земята. Човекът остана неподвижен за няколко минути. Отправи подлите си блестящи очи към заспалия. Изправи омършавялото си, но здраво тяло. Лицето му бе бледо и надуто, обкръжено от червена остра брада. Бледите му страни бяха изпъкнали. Широкият сплескан нос, ниското чело и грозното му лице го правеха да прилича на изрод.