Това бе Алфред Драйфус. Той застана пред мъчителя със зачервени очи и го погледна с неизказано презрение.
Нортон се уплаши и се отдръпна. Беше толкова изненадан, че не можа да каже нищо. И помощникът остана като вдървен на мястото си. Моряците поздравиха Драйфус със силно ръкопляскане.
— По дяволите камшика — извика Драйфус високо. — Срам и позор е за деветнадесети век да се бият хората с камшици. Безбожно е да се измъчват слаби и нещастни старци. Мястото му е в морето!
Драйфус замахна и котката с девет опашки отлетя в морето.
Тълпата този път поздрави Драйфус с продължително ура. Това сякаш събуди капитан Нортон. Пияницата изрева като звяр и извади револвера си.
— Куче такова — насочи оръжието си към гърдите на Драйфус. — Ще те застрелям като бясно псе и ще хвърля мръсния ти труп на акулите.
Револверът изгърмя. В мига, когато пръстът натискаше спусъка, някой бутна ръката му. Куршумът мина край главата на Драйфус и се заби в мачтата.
Кой беше отклонил смъртоносния куршум от гърдите на Алфред Драйфус? Кой го спаси от смъртта?
Това бе мнимият Алфонсо Гилето, морякът-стажант. Хубавото момче бе застанало разтреперано пред жестокия капитан.
Нортон изрева като разярен звяр и се хвърли върху Алфонсо, за да го смаже. Приятелят му Телие го спря.
— Въздръжте се, капитане, отложете наказанието за друг път.
— Оставете ме — извика пияният. — ще смажа хлапака с краката си!
— По дяволите, капитане, момчето нищо не ви стори, то случайно ви е бутнало ръката.
— Все ми е едно, ще го разкъсам на парчета. Нортон се опита да се отърве от ръцете на помощник-капитана. Телие го държеше здраво.
— Вразумете се, Нортон! Желаете ли сам да си напакостите? — пошепна му той на ухото. — Не виждате ли, че моряците негодуват. Вижте мрачните им лица. Желаете ли да има бунт на парахода?
Думата „бунт“ опомни побеснелия капитан на „Ла глоар“.
— Ще ви покажа кой съм аз. Ще ви пребия като кучета, вие подлеци, крадци, разбойници! А на тебе, младо куче, ще ти одера кожата.
Нортон се освободи от ръцете на Телие. Нахвърли се върху Алфонсо, хвана го за раменете и силно го разтърси.
Старият боцман се доближи до капитана и издърпа от ръцете му нещастния юнга.
— Вразумете се — извика силно Менард, така се казваше боцманът. — Нямате право да биете момчето, което ви попречи да извършите убийство, за което щяхте да отговаряте пред Бога и пред началството си. Вие трябва да му бъдете благодарен, дето ви избави от голям грях.
— Ти си глупак, Менард — извика сърдито Нортон. — Какво ви става, ако бия този хлапак? Тук аз съм цар и мога да правя каквото пожелая.
Старият моряк хвана ръката на Алфонсо и го заведе при другарите си. После се обърна към Телие и процеди:
— Господин помощник-капитан, отведете го в каютата, за да поспи, защото е пиян.
— Безобразник — изкрещя Нортон, — ще дам заповед да те оковат.
— Опитай се, капитане! — Старият моряк скръсти ръце и изгледа с презрение освирепелия човек. — Хайде, заповядай да ме оковат.
Нортон скръцна със зъби и понечи да се хвърли върху стария моряк, ала Телие го хвана и го затътри към каютата.
Известно време се чуваше прегракналият рев на пияния. После всичко утихна.
Телие застави пияния си началник да легне и поспи малко. Хитрият помощник успя да спаси капитана и себе си от разярените моряци. Когато се върна на палубата, той им каза:
— Хайде на работа, момчета! Капитанът е малко пийнал и сега спи, а когато се събуди, всичко ще е забравил!
После се обърна към Драйфус:
— Безобразнико, ти не ще избегнеш наказанието си. Ей, Том и ти, Енох, помогнете ми да вържем тоя храбрец на мачтата. Подлецът ще стои вързан три денонощия без храна и вода. Тогава, вярвам, ще стане по-кротък.
Моряците Том и Енох — първият ирландец, вторият — холандец, бяха слепите оръдия на капитана и помощника му. Другарите им ги гледаха накриво и за нищо им нямаха доверие.
Тримата мъже се нахвърлиха като хищни зверове върху Драйфус. Заточеникът не се защитаваше, защото знаеше, че не може да ги победи. Те вързаха ръцете и краката му за мачтата.
Алфред с гордо презрение изгледа мъчителите си. Три денонощия привързан за мачтата на кораба и то близо до екватора! Това бе животинско наказание за един човек! Наказание, което можеше да свърши със смърт от жаждата, глада и безмилостния пек.
— Толкова по-добре — помисли си клетникът.
— Драйфус, другарю — прошепна нечий глас, — приятелю, чуй ме.
Нещастникът обърна глава. До него беше барон Емил фон Пикардин.