В следващия миг същият глас пошепна пак:
— Не се плаши! Бог може да направи чудеса, любовта намира пътища и през бурните вълни на морето и водната пустиня на океана.
Драйфус се развълнува, зениците на очите му се разшириха, той втренчи поглед в близките до него предмети, но беше напразно, никъде не можеше да забележи човешко същество. Изведнъж видя зад един голям сандък, близо до главната мачта, сянката на момче.
Това бе Алфонсо, юнгата.
Сподавен вик разцепи въздуха. Щастие бе за Драйфус, че вълните силно бучаха и погълнаха този вик на радост и възторг, иначе вахтените можеха да го чуят.
Морякът-стажант се облегна със сълзи на очи на гърдите на вързания за мачтата затворник. Неговите ръце се обвиха около врата му.
— Аз съм при теб, Алфред! — прошепна младата храбра жена. — Не познаваш ли твоята Херманса, която най-после намери сгоден случай да ти се обади?
— Херманса — изстена Драйфус развълнувано. — О, ти, вярна моя, жено. Ти си при мене, сега не чувствам вече болките, сега съм пак богат и щастлив.
— Алфред, аз ще те отвържа, макар и само за минутка — пошепна Херманса. — Трябва да освободя ръцете ти, за да можеш да прегърнеш вярната си жена.
Тя отвърза въжето, което стягаше ръцете и тялото на нещастника. Щом се освободи, той прегърна Херманса, целуна я горещо и сърдечно.
После жената разказа как е дошла на парахода.
Драйфус ту се смееше, ту плачеше, като слушаше разказа на любимата съпруга.
— Заслужавам ли аз, Херманса, такава преданост и вярност? — запита тихо той. — Сполетя ме ужасна участ, но в най-голямото ми отчаяние тя ми даде един божествен дар. Сега познах напълно сърцето на жена си,сърце вярно и предано, каквото не тупти в гърдите на никоя друга. Херманса, аз проклинах хората, защото мислех, че са лишени от вярност, любов, правда и честност, но ти ми възвърна вярата в тях.
Той повторно притисна Херманса към гърдите си, почувства ударите на любимото сърце.
Изведнъж тя се изтръгна от прегръдките му.
— Могат по всяко време да ни изненадат и тогава не ще се видим повече. Алфред, аз ти донесох храна, трябва да се подкрепиш, защото те очакват ужасни мъки.
Отиде към сандъка и извади от него шише вино и къс печено месо.
— Откраднах ги за теб, Алфред — прошепна тя засмяна, — но небето ще ми прости тази кражба. Взех ги от каютата на Нортон. Пияният капитан не ще забележи, че съм му откраднала виното. Пий, то ще те подкрепи.
Драйфус погледна признателно жена си, вдигна шишето и го изпразни. То премина като огън през жилите на нещастния затворник, който не беше усещал вкуса му от няколко месеца.
— Алфред — продължи Херманса, — вземи и малко печено месо. То бе за Нортон, но злодеят беше тъй пиян, че не можеше да яде. И него откраднах днес. Страхувам се, че ще си изпати бедната ни котка.
Драйфус лакомо изяде месото. После хвана ръцете на жена си, приближи го до устните си и ги целуна.
— Ето какво може да направи жена, която обича мъжа си истински, Херманса. Заради мене любимата ми жена е станала и крадец.
Тя се облегна на рамото му и го погледна с натъжени очи.
— О, Алфред, ако можех, щях да открадна заради тебе и звездите — прошепна тя.
— По-добре ще е да откраднеш за мене нещо друго — светнаха очите на Драйфус. — То ще е по-важно за нас, отколкото звездите.
— Какво е то?
— Тази лодка там!
/С ръка Драйфус показа лодката.
— Мислиш да бягаш? — разтрепера се гласът й.
— Бленувам за това, както се бленува за непостижимото.
— С тази малка лодка ли искаш да се впуснем в океана? А ако ни сполети буря или бъдем изтощени от глад и жажда?
— За предпочитане е да намерим смъртта си на дъното на океана, отколкото да живеем на света позорно — отвърна тихо Драйфус.
Херманса се разрида и прегърна мъжа си.
— Имаш право, Алфред! — каза тя. — Тогава лодката ще бъде общ ковчег за двама ни. Да се опитаме да избягаме!
— Ако Бог помогне, ще избягаме идната нощ — реши Драйфус, окуражен от решителността на жена си. — Желая, обаче, да избягат и страдащите с нас. — Обхванат от тази радостна мисъл, той продължи. — Молих Бога да ми изпрати някакъв знак. И той ми изпрати, теб, любима Херманса. Вече зная, че ще се отървем от нашите мъчители и врагове.
— И всички заедно ще загинем — чу се нисък глас наблизо.
Драйфус и Херманса изтръпнаха от страх.
Пред тях бе застанал белобрадият моряк Менард.