— Какво искате от мене? — извика човекът с черната кърпа. — Защо ме водите по това време на палубата?
— Ще видиш ей сега — отвърна Нортон и се засмя.
— Ти кръстен ли си?
Човекът с превръзката се изправи гордо.
— Безсрамнико, не знаеш ли кой се намира пред тебе? Нали ти казах кой съм?
Нортон не отговори нищо. Погледът му бе обърнат към вързания Драйфус.
— Телие — прошепна той на помощник-капитана, — онова псе там ще ни чуе. Той не трябва да узнае, какво ще се случи тази нощ на „Ла глоар“.
Телие пусна човека с превръзката и отиде към мачтата. Погледна внимателно вързания. Драйфус се престори на полумъртъв. Главата му беше увиснала на гърдите, очите му бяха невиждащи, езикът му се виждаше през полуотворените устни, а тялото му силно трепереше. Приличаше на умиращ човек. Телие го изгледа доволно.
— Капитане — каза той, като се върна при Нортон, — човекът на мачтата не е опасен. Мисля, че скоро ще свърши. Екваториалното слънце го е уморило.
— Той не бива да умре — смръщи се Нортон сърдито, — трябва да го закарам жив в Каена. — Кои моряци са вахтени?
— Том и Енох — отвърна Телие, — но са зад палубата и не ще видят нищо.
Разговаряйки така, те бяха дошли до борда. Нортон дръпна черната кърпа от лицето на затворника и се засмя коварно.
— Ти ли си синът на всесилния Наполеон? — изръмжа жестокият мъж, като видя лицето на нещастния принц. — По дяволите Наполеоновците! Ей сега Франция ще се отърве от тази проклета язва!
Нортон се хвърли върху нещастника.
— Подлец — извика принцът високо, — ти искаш да убиеш твоя цар и господар?
Отблъсна Нортон от себе си с все сила.
В същия миг подлият капитан го хвана отзад и го удари, принцът падна зашеметен на палубата. Положението му бе безнадеждно. Нортон и Телие се нахвърлиха върху лежащия и го вдигнаха на планцера.
— В морето последния Наполеон — извика англичанинът — Нека акулите го изядат.
Започна отчаяна борба. Нещастната жертва се бореше с нападателите си, удряше с крака и с ръце, като се държеше здраво за борда. Убийците все повече озверяваха от силното упорство на защищаващия се. Като железни чукове се сипеха юмруците по главата на нещастния. Кръв потече от раните му. Тя обагри челото му и потече по очите. Силите му отслабваха.
— Телие — изхърка червенокосият капитан, — Телие, бутни го в морето!
В същия миг силен юмрук се стовари върху главата на Нортон и го повали на палубата.
— Дръж се, момче — извика старият Менард на принца. — Ей сега ще свърша с убиеца.
Старият моряк се хвърли върху Телие и го хвана за врата.
Нортон се надигна. Той искаше да помогне на помощника си, но в същия миг някой го ритна силно в слабините, и той извика от болка.
Пред него застана Драйфус със свити юмруци. Херманса беше отвързала навреме мъжа си.
— Убиец — извика гневно Драйфус. — Престъпленията ти са достигнали върха си, ти не си достоен да бъдеш вече капитан на френския параход. Последният ти час е дошъл!
— Псе такова! Ето наградата ти — изрева кръвожадно Нортон.
Червенокосият извади кама и се спусна срещу Драйфус, но Алфред отскочи настрана и избягна смъртоносния удар. В същия момент едно дърво се стовари върху главата на англичанина и Нортон се сгромоляса на земята мъртъв.
— Вярна ми Херманса, ти за втори път спаси живота ми — извика с възхищение Драйфус. — Как да ти се отблагодаря!
Сега, обаче, не беше време да се изказва благодарност. Старият Менард бе в опасност. Макар и мършав, Телие беше много силен. Той беше повалил Менард на пода и бе седнал върху гърдите му.
Тъкмо вдигаше камата, която падна от ръцете на капитана, за да я забие в сърцето на стария моряк, когато трима души се хвърлиха върху лоцмана и го отдръпнаха от Менард.
Драйфус, Херманса и Наполеон трябваше да употребят всички сили, за да надвият побеснелия помощник-капитан. Старият моряк сложи крак на врата му.
— Тези гадове трябва да се тъпчат с крака — изкрещя той. — Телие, цял живот си бил отровна змия и си ухапал много невинни хора.
Той така силно притисна с крак врата на помощник-капитана, че прешлените му изпращяха. В това време Драйфус и Наполеон успяха да вържат ръцете и краката на злобния човек.
— Вържете го за мачтата — нареди Менард. — Нека пукне там от пека на тропическото слънце.
— Том, Енох, елате да ни помогнете — зовеше Телие, докато го привързваха за мачтата.
— Деца, помогнете ми да спусна лодката в морето — подкани Менард Драйфус и Наполеон. — Имаме благоприятен случай да избягаме — двамата подлеци не могат да ни попречат, единият е вързан за мачтата, а другият, другият… дявол го взел, но къде е капитан Нортон?